Паметни плочи в Кръшно пазят спомена за две поколения от един род със заслуги за селото и страната. Те са поставени на стената на смесения магазин в населеното място, в който някога се е помещавала местната кооперация. Това разказа за БТА Пенка Кънчева – дългогодишен учител по история, родом от селото и автор на книгата „Село с най-красиво име Кръшно – история и традиции.
И днес местните хора и тези с корен от населеното място пазят спомена за даскал Миньо и неговия внук - актьорът Иван Обретенов. Повод за възраждането на спомена е навършилите се 100 години от рождението на Иван Обретенов – роден на 10 ноември 1924 г. в селото. Актьорът, който има малки, но запомнящи се роли в българското кино, е наша гордост, разказва Кънчева.
По думите на учителката, която е родственица на даскал Миньо, първата плоча на Миньо Трифонов е поставена за вечна памет през 1982 г. по време на земляческа среща на заселилите се в Кръшно балканджии, в присъствието на негови потомци. Миньо е завършил прогимназия в Попово. По-възрастните хора са разказвали как майка му е носила пеша храна до Попово, за да го изучи. По-късно той учи в Лом, завършва педагогически профил. Учителства в селото и е основател на местната земеделска кооперацията. Интелигентен човек с пет деца – едно от които майката на актьора Иван Обретенов, обяснява Кънчева. Тя добавя, че даскал Миньо загива в Сърбия по време на Първата световна война и е погребан там, в село Манастирче.
Бабата на Пенка Кънчева е сестра с Миньо. „Спомням си как баба казваше: до обяд е даскал – с новите обувки, а след обяд – обува цървулите и си оре нивата“.
Паметната плоча на актьора Иван Обретенов е монтирана в селото през 2023 г. Идеята и реализацията е на Емил Йорданов от Пазарджик, популярен като диджей Емо. Както БТА съобщи, той направи подобни дарения на Историческия музей в Попово – паметни плочи на оперната прима Люба Велич от поповското село Славяново и на оператора Димо Коларов от Бялото градче.
Пенка Кънчева - която е живата памет на този край, допълни, че Иван е роден в скромно семейство в Кръшно. Първороден син на семейството, което заминава за София, след години се ражда вторият им син Емил. Бащата е работил като печатар, а майката е домакиня. „По време на бомбардировките се връщат в селото. Иван се занимава с театрални постановки в читалището. Местните хора много го обичат, с малките роли, които са много запленяващи и запомнящи се“, казва Пенка Кънчева.
Тя помни как в юношеските й години в селото са прожектирани филми, как в летните месеци прожекциите са били на открито и как местните хора са си носели столове от дома, за да видят „наш Иван“.
Днес в търговищкото село живеят около 250 жители, каза кметът Мустафа Ахмед. Наследници на тези именити съселяни няма. Но паметните плочи в центъра пазят спомена и са доказателство, че и в малките населени места могат да се раждат големи имена.
И не случайно в предговора на книгата, издадена през 2018 г., авторът Пенка Кънчева казва: „Старите му жители носеха своето трудолюбие и благородство… Къщите ти напомнят за хората, които са живели в тях или още живеят…“
22.11.2024,
20:35
Възрастните животни намаляват в световен мащаб, предупреждават учени
22.11.2024,
19:30
Рядка картина на Караваджо ще бъде показана за първи път в Рим
22.11.2024,
12:10