„Идеята за създаването на фестивала се заражда през 2002 година, когато сме се стремили да създадем събитие, което да популяризира народните традиции, съхранени от местната етнографска група капанци, за които се смята, че са най-старото българско население. Именно те са съхранили най-старата традиция за приготвяне на уникалното по вкус домашно кисело мляко, известно още като капанско кисело мляко. Смята се, че капанците правят най-доброто кисело мляко с уникален и неповторим вкус, като качествата му вероятно се дължат на особености в пашата на добитъка, на начина на приготвяне и на климатичните фактори“, каза кметът.
През годините програмата на панаира е обогатявана с различни дегустации и конкурси на български млечни продукти, както и с кулинарен традиционен обмен. Всяка година се стараем да обогатяваме кулинарните и вкусови познания на нашите международни гости, повечето от които никога не са опитвали таратор, като им организираме забавно състезание-щафета под надслов „Да правим таратор, а не терор“, посочи Добрев.
По думите му през последните години Разград неведнъж е предизвиквал интереса на японски медии, които са правили няколо репортажа и филми за фестивала, за местната етнографска общност, бит и киселото мляко.
„Община Разрад като организатор на това събитие всяка година има за цел да разшири международния интерес към събитието и мрежата от партньори, свързана с производството на кисело мляко. Затова и през тази година сме отправили нашите покани до китайския посланик, до японския посланик, както и до държавното предприятие "Ел Би Булгарикум" ЕАД, като се надяваме и то да разкрие своя щанд в Разград. Използвам възможността на този форум, за да поканя всички вас през юли да усетите неповторимата атмосфера и да се докоснете не само до българския бит и култура, но и до международните традиции“, отбеляза Добрев.
Той посочи, че организатор на Панаира на киселото мляко и Фестивала на народните традиции и художествени занаяти е Община Разград в партньорство с всички местни културни институти, центрове за подкрепа на личностно развитие за деца и младежи, читалища, бизнес и други неправителствени организации.
Директорът на дирекция в Областната администрация в Разград Светлин Симеонов отбеляза, че едни от най-значимите туристически обекти, които са част от богатото културно историческо наследство на област Разград, са Археологическият резерват „Абритус“, Интерактивният музей, местността „Сборяново“ край Исперих, където се намира и Свещарската царска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО, реставрираната джамия „Ибрахим Паша“. Той допълни, че сред заначимите обекти е и Държавно ловно стопанство „Воден - Ири Хисар“, което, по думите му, може спокойно да се нарече емблема на ловното стопанство и на ловно дело в България.
„Панаирът на киселото мляко несъмнено е най-мащабното ни събитие от културния календар. Обектите, за които чухме, ежегодно привличат изключително много туристи. Редом с тях се стараем културният календар на Община Разград да бъде богат и да е изпълнен със събития, които са за различни целеви групи, както и с разнообразни инициативи, за да засилим още повече туристическия поток“, отбеляза началникът на отдел "Култура, туризъм и международни връзки" в Община Разград Катерина Ганева.
„Приемаме това събитие – представяне на априлския брой на списание ЛИК на тема „България и световните изложения“, като признание за културата и научната следа, която оставяме по света. Световните изложения са витрина на нациите. За нас, като университет, те са възможност да покажем българският интелект, креативност и дух. Вярваме, че съвместните усилия на институции като БТА, академичните среди и държавата водят до устойчив международен образ на България. Пожелаваме на екипа на списание ЛИК още много вдъхновяващи броеве и благодарим за поканата и доверието“, каза студентът от Филиала на Русенския университет в Разград Колю Миндов.
На събитието в Националния пресклуб на БТА в Разград присъстваха също студентите Джемиле Мухарем, Галина Димитрова, Салиха Ниази, доц. Теменужка Хараланова. Гости бяха също Радостина Русева, Милен Станчев и синът им Недислав Пенчев, които бяха облечени с традиционни капански носии и показаха нагледно с какво капанското кисело мляко се смята за уникално.