Панчо Владигеров за Светослав Обретенов: Той бе най-големият хоров диригент

Когато беше на сцената, пред своя хор, той дирижираше „тотално“, „гореше“ с музиката, която изтръгваше от човешките гласове. Съвсем убедено мога да кажа, че той бе най-големият хоров диригент, който сме имали, че в своята област той беше една фигура от европейска величина. Това казва големият български композитор Панчо Владигеров за Светослав Обретенов. Днес се навършват 115 години от рождението на диригента.
„Който първи го е нарекъл Светльо, с една дума е улучил същината на тази личност. Не познавам друг човек от няколкото поколения, който да е бил така обичан, да е вдъхвал със самото свое присъствие вяра и бодрост, да е бил като някакъв реален, нагледен пример, че всички хора трябва един ден да станат ей такива – добри, хубави човеци като тоя чуден момък Светослав Обретенов“, посочва писателят Орлин Василев (1904-1977).
„Аз не познавах по-обаятелен човек от Светльо. Там, където той отидеше, хората усещаха вкуса на живота. Той беше стихийна, витална сила, неизчерпаема енергия“, допълва портрета поетът Пламен Цонев.
Светослав Обретенов e роден на 25 ноември 1909 г. в Провадия. Завършва Държавната музикална академия (дн. Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) в София през 1934 г. По време на стажа си дирижира хора при читалище „Яворов“, Синдикалния хор и хор „Кавал“ в София.
От 1933 г. сътрудничи на театрите „Народна сцена“, Т­35 и „Реалистичен театър“, композира песни за театрални постановки. През 1934 г., заедно с поета Николай Хрелков, съставят сборника „20 трудови песни“. През 1936 г. е композитор и пианист в театъра в Русе. В периода 1937-1941 г. е учител в Бяла Слатина, Ямбол и Пловдив. От 1942 до 1944 г. е композитор към Драматичния театър и диригент на хор „Морски звуци“ във Варна.
ПРЪВ РЪКОВОДИТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ РАДИОХОР
Особено активни са творческата и обществената дейност на Светослав Обретенов след 1944 г. Важна за българската музикална култура е работата му с Държавния радиохор, където е негов организатор, пръв ръководител и главен диригент (1944). След смъртта на Обретенов (1955) Държавния радиохор е преименуване на Българска хорова капела „Светослав Обретенов“. По инициатива на диригента Георги Робев от 1981 г. хорът става част от Софийската филхармония под името Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов“.
Под ръководството на Светослав Обретенов Държавния радиохор се превръща във водещ изпълнителски колектив и очертава нови, съвременни критерии в професионалното българско хорово изпълнителско изкуство. Репертоарът на хора включва стотици заглавия от българската и руската музика. Държавния радиохор изнася много студийни и публични концерти, осъществява грамофонни записи. Посещава Чехословакия, Полша, Унгария, световните фестивали на демократичната младеж в Прага, Будапеща, Берлин, Букурещ и получава най-високи отличия. През 1949 г. Светослав Обретенов става диригент и на хор „Кавал“ От 1952 до 1953 г. Обретенов специализира в Москва при Юрий Шапорин.
ТВОРЧЕСТВО
Светослав Обретенов е автор на 25 песни за смесен и 12 за детски хор, 99 революционно-работнически и масови песни (част от които са отпечатани в сборника „20 трудови песни“), 14 солови песни, 32 солови детски песни, театрална музика и др. 
По-значими негови произведения са оратория „Партизани" (1952), кантати „Запей, наш бащин край“ (1954) и „Радост иде“ (1955) и др. От инструменталните му пиеси особено популярни са „Шестте прелюдии“ за пиано и „Детски албум“.
Светослав Обретенов умира на 16 май 1955 г.
ПРИЗНАНИЕ
Светослав Обретенов два пъти е носител на Димитровска награда през 1950 и 1952 г. През 1970 г. той е удостоен посмъртно със званието „Народен артист“.
През 1964 г. група ентусиасти от детската музикална школа към Народно читалище „Алеко Константинов“ в Провадия, със съдействието на окръжния съвет за изкуство и култура във Варна, организират провеждането на регионален конкурс за възпитаниците на детските музикални школи в Североизточна България. През 1969 г. Комитетът за култура учредява национален конкурс за млади инструменталисти на негово име. Първоначално, конкурсът се е провежда веднъж годишно, а от 1970 г. – на всяка четна година.
Улица в квартал „Изток“ в София носи името на Светослав Обретенов.
/ДД
БС/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: в. „Дума“, 7.01.1995 г.; Голяма енциклопедия България, т. 8. София, 2012, с. 3156; https://ubc-bg.com/светослав-обретенов/; https://bnr.bg/post/101363535/nfh-svetoslav-obretenov-na-75-godini-tradicii-nastoashte-i-badeshte; https://www.provadia.bg/product_one.php?category_id=39; Цитатите са от сборника „Светослав Обретенов – спомени, статии, писма, материали“ (1970), публикувани във в. „Дума“ през 1995 г.