Папрат от Нова Каледония има най-големия геном в света

Живият организъм с най-голям геном не е нито синият кит, нито африканският слон, нито гигантската секвоя. Тази чест не се пада дори на човека, а на малка папрат, която расте във френската отвъдморска територия Нова Каледония в югозападната част на Тихия океан, предаде Ройтерс.
Нови изследвания показват, че тази папрат, наречена Tmesipteris oblanceolata, има геном - цялата генетична информация на даден организъм, който е със 7 процента по-голям от този на предишния рекордьор, японското цъфтящо растение Paris japonica, и над 50 пъти по-голям от човешкия.
Показателят за размера на генома е броят на базовите двойки - основните единици на ДНК, в клетъчните ядра на организма. Ако се разтегне като кълбо прежда, дължината на ДНК във всяка клетка на въпросната папрат ще се простира на около 106 метра. Това е повече от височината на Статуята на свободата в Ню Йорк, часовниковата кула Биг Бен в Лондон или Тадж Махал в Индия. За сравнение - човешкият геном ще се простира едва на 2 метра.
Папратта расте предимно по земята или върху паднали дървесни стволове в Нова Каледония, на около 1200 километра източно от Австралия, и на съседни острови като Вануату.
"Можем да ви кажем, че при този вид липсва показност. Това е малко растение, обикновено с височина 10-15 сантиметра, което лесно може да остане незабелязано за всеки, който не го търси специално", казва еволюционният биолог Жауме Пелисер от Ботаническия институт в Барселона и съавтор на изследването, публикувано в сп. айСайънс (iScience).
Папратта Tmesipteris oblanceolata принадлежи към семейство, чиято еволюционна линия се разделя от другите папрати преди около 350 милиона години, приблизително 120 милиона години преди появата на динозаврите.
Големият геном не се смята за полезен.
"Смятаме, че папратта Tmesipteris oblanceolata има толкова голям геном не заради някакво еволюционно предимство, а просто защото по причина, която все още не знаем, с течение на времето не е успяла ефективно да премахне нефункционалните или излишните ДНК последователности", казва Пелисер.
Въпросът защо някои организми имат големи геноми, а други не озадачава учените.
Известно е обаче, че няма връзка между размера на генома и сложността на организма. Физическият му размер също не е свързан с големината на генома.
Геномът на малката папрат е с около 6000 процента по-голям от този на синия кит - най-голямото животно на Земята, и с около 4650 процента по-голям от този на африканския слон - най-голямото сухоземно животно. Освен това той е с около 1500 процента по-голям от този на гигантската секвоя - най-високото растение.
Учените са измерили размера на генома на около 20 000 организма, притежаващи ясно дефинирани ядра, като големите геноми се явявят по-скоро изключение, отколкото правило.