В подкрепа на проектозакона гласуваха осем депутати - от ГЕРБ - СДС, ИТН, "БСП – Обединена левица" и „ДПС - Ново начало“, двама депутати от „Продължаваме промяната - Демократична България“ се въздържаха, а против гласуваха двама народни представители от политическите партии „Величие“ и „Възраждане“.
На днешното заседание беше гласуван и проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл. 2. Нито един от членовете на комисията не гласува в подкрепа на проекта, с "против" гласуваха трима депутати, другите се въздържаха.
Министърът на културата Мариан Бачев представи проектобюджета за култура за следващата година. С него на заседанието бяха зам.-министрите на културата Тодор Чобанов и Ашот Казарян и директорът на дирекция „Бюджет и финанси " във ведомството Любомира Захариева.
В заседанието участваха генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Симона Велева и членовете на СЕМ Къдринка Къдринова и Габриела Наплатанова, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков, директорът на Дирекция „Финанси" на БНР Илка Дойчинова, икономическият директор на БНТ Росица Григорова,
„Успяваме да запазим процента от 2025 г. – 0,5 от общия бюджет, но с номинално нарастване в размер на 33 762 300 евро. Сигурен съм, че не само аз, но и всички в тази зала бихме желали да видим един по-висок процент на средствата за култура. Но също така съм сигурен, че стабилността на публичните финанси, особено при този исторически първи евробюджет на страната, в контекста на сложни процеси в рамките на целия Евросъюз, налагат да се съобразим с реалностите – в името на обществения интерес. За мен и екипа на министерството това означава да работим така, че наличният ресурс да бъде инвестиран максимално рационално и устойчиво. Вярвам, че тези усилия, като наша обща цел, ще продължават да бъдат подкрепяни и от членовете на Комисията по културата и медиите“, каза министърът на културата Мариан Бачев.
„Трябва да благодарим на българския народ за вложенията в обществените медии и да напомним на парламента за още ниските възнаграждения на журналистите, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Той цитира Йосиф Хербст.
Вълчев се обърна към участниците в заседанието, като напомни, че обсъждането на проекта за държавен бюджет за 2026 г. в частта за публичните медии съвпада със 150 годишнината от рождението на журналиста Йосиф Хербст, който е бил и директор на БТА в периода 1908 г.-1911 г. „Той има мисли, които могат да бъдат ценни отправни точки и в днешния разговор", посочи Кирил Вълчев.
Той отново цитира Йосиф Хербст, чиито думи да се вземат предвид при обсъждането на средствата в бюджета за възнаграждения в обществените медии - “Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.”
Кирил Вълчев каза, че въпреки средния ръст с над 80 процента на възнагражденията в БТА за периода от 2021 г. до 2025 г., който изпреварва повече от два пъти инфлацията, както и въведените за първи път системни форми за насърчение чрез допълнително материално стимулиране на работещите добре, заплащане на обучения и подпомагане на различни групи служители (например, родителите при раждане на дете и при тръгването му в първи и осми клас), заплатите остават под тези в сходни сфери на пазара на труда - учителите и специалистите по връзки с обществеността, включително в държавни и общински институции, където заплатите са много по-високи от тези в медиите.
Обръщаме се към парламента при евентуално преразпределение на пари в държавния бюджет за 2026 г. да обмисли приравняването на възнагражденията в обществените медии с тези на учителите, каза генералният директор на БТА.
В обръщение към депутатите генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев каза, че „нормативът за час програма за последните 16 години е нараснал с около 13% при обща кумулативна инфлация над 35%. Изоставането на финансирането не се е случило внезапно, а постепенно във времето. Това свива способността на радиото да инвестира в съдържание, в технологично развитие и в своето бъдеще.
Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Симона Велева представи пред парламентарната медийна комисия позицията на СЕМ относно проектобюджета за 2026 г. в областта на медийния регулатор.
„Съветът е обосновал необходимост от допълнително финансиране на различни свои дейности в размер на 1 286 747 лева, което ние, разбира се, поддържаме, но разбираме ясно реалностите и необходимостите от финансиране на различни сфери на обществения живот. В това кратко изложение бих искала да ви дам информация за това какво направихме с наличните ни средства през тази бюджетна година. Неща, които не се бяха случвали от години в СЕМ, а именно повишихме средната работна заплата на служителите, която отново, макар и малка, е вече в размер на над 2100 лева“, каза Велева.
„Значението на Българската национална телевизия (БНТ) в подкрепата на телевизионното кино е огромно, каза генералният директор на БНТ Емил Кошлуков.
„На телевизията й трябват малко повече пари. Например тази година ние правим четири сериала - „Мамник", „Под прикритие", „Ком-Емине" и „Летище", но ги правим в момент, в който нито една друга телевизия не прави телевизионни сериали", отбеляза Кошлуков.
Депутатът от ПГ на ГЕРБ-СДС и зам.-председател на Комисията по култура и медии Димитър Николов отправи запитване до генералния директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев относно работата на предавателя на ултракъси вълни на БНР.
Генералният директор на БНР отговори, че „почти веднага след тогавашното заседание на Комисията по култура и медии подадохме заявление до Комисията за регулиране на съобщенията с изразено намерение да прекратим излъчването на сигнал чрез този предавател, но до момента нямаме получен отговор."
„През 2023 и 2024 година бяха допуснати серия от грешки, в резултат на които средства за недвижимо наследство бяха пренасочени в сценични изкуства абсолютно неправомерно. Това каза заместник - министър на културата Тодор Чобанов в отговор на въпрос зададен от депутата Коста Стоянов от ПГ - "Възраждане".
„Ще се опитаме с помощта на колегите от финансовото министерство да осигурим още милион и половина евро в бюджета на Министерството на културата (МК) за придобиването на терена на Могиланската могила във Враца, каза Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС.
„За съжаление, както сме обсъждали и преди, това е пореден бюджет за култура у нас, който се случва при липсата на цялостна стратегия по този въпрос, каза депутатът Даниел Лорер (ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ)". Той добави, че парламентарната група очаква постъпки от управлението и в тази посока, за да се представят бюджети в по-добра и по-ясна национална рамка.
Въпроси, свързани с повишаването на заплатите на експертите в библиотеките, за финансирането на музеите и за програмата за развитие на читалищата, постави депутатът Манол Пейков (ПГ на "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ).
„Имахме тежки години, в които са пренасочвани пари към сценичните изкуства, което се отчита като грешка към момента, но трябва да приемем, че и сценичните изкуства имат нужда от финансиране, каза депутатът от ДПС - Ново начало Искра Михайлова - Копарова. В обобщение тя каза, че „в ДПС - Ново начало" виждаме една последователност, ние ще подкрепим бюджета, но много ми се иска да не ни напомня толкова много на копи-пейст.
„Ние ще подкрепим предложения законопроект в сферата на културата, каза народният представител Мариана Бояджиева от "БСП – Обединена левица". Бояджиева постави и въпрос, свързан с отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание, предвид заложените в проектобюджета средства за отбелязване на различни събития.
/АКМ, ДД, ИПД