„Георги Парцалев и Георги Калоянчев за мен са сред тези имена, които завинаги ще останат в историята на българската култура - не само с емблематичните си роли, а и с усилията и стремежа, с които творят. Според мен огромният им принос към българската комедия се проявява в това те автентично да предадат своето чувство за хумор. Особено видно е това в т.нар. скечове на Парцалев, в които той умело работи с ритъм и тайминг, подобно на днешния стендъп. Това, което ме вдъхновява в тях, е, че те с общи усилия създават истински силна и значима епоха за българското театрално изкуство и тази инициатива за създаване на нещо значимо ме мотивира да продължавам да търся и да творя в театралната сфера“. Това каза младата актриса Мария-Магдалена Тошкова по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на 100-годишнината от рождението на Георги Парцалев и Георги Калоянчев.
„Не смятам, че има приемственост между поколенията актьори в комедийния жанр у нас, защото колкото повече започвам да разбирам театъра чисто технически, толкова повече се убеждавам, че комедията у нас е придобила много пошъл вид. Цялата комерсиалност в днешно време изобщо не е смешна, и най-вече – не е стойностна“, подчерта Тошкова. По думите ѝ артистите са забравили ценното в комедията, и всеки аспект на театъра като цяло. „Факт е, че комедията е трудоемък жанр, но това не значи, че трябва да го улесняваме с всички комедии, които, за жалост, пълнят салоните само заради определени имена“, добави актрисата.
Комедията по времето на Парцалев и Калоянчев е изтънчена, семпла, стойностна, като те са подхождали с класа, с ритъм, посочи Тошкова. „Според мен ключовото в комедията са паузите, това да си позволиш да не правиш нищо. Точно от там идва неловкото, комедийният ефект, но днес това рядко се среща, което ме натъжава“, разказа младата актриса.
Ценното, което един млад актьор може да вземе от Парцалев и Калоянчев, е това никога да не се отказваш от това, което иска сърцето ти, смята тя. „Колкото и трудно да се вижда, човек винаги забравя за истински ценното си право – свободата. Свободата да твори, да започне или спре нещо, да опита нещо различно. В главите ни постоянно набиват, че трябва да следваме нечии стъпки, но това не е нужно, Ние сами правим изборите си и смятам, че Парцалев и Калоянчев с подхода на търсене, който са използвали спрямо разнообразните си роли, са пример за това, добави Мария-Магдалена Тошкова.