Павел Павликовски представя „Отечество“ в София

След като беше удостоен с награда за режисура на кинофестивала в Кан, полско-британският режисьор, сценарист и продуцент Павел Павликовски пристига в София за официалната премиера на новия си филм в рамките на 12-ото издание на „Синелибри“, информират от екипа на кино-литературния фестивал.
По традиция празничната церемония по награждаване в зала 1 на НДК е съпроводена с национална премиера на филм, триумфирал на най-престижните кинофоруми в света. Тази есен това е биографичната драма „Отечество“ (Fatherland). Според критиката филмът е аскетичен шедьовър – елегантен, интелектуално плътен и майсторски овладян, сериозен претендент в надпреварата за „Оскар“.
Премиерата у нас е на 3 ноември, непосредствено след церемонията по награждаване на филмите от конкурсите за пълнометражен игрален филм и документален филм. Специален гост на вечерта ще бъде самият Павликовски, който ще бъде удостоен с награда за изключителния си принос към киното като естетика на недоизказаното и форма на отстояване на човешката свобода насред превратностите на историята. След прожекцията ще се състои разговор, в който ще се включи и българският писател Георги Господинов.
„Отечество“, копродукция на Полша, Германия, Италия и Франция, отстоява репутацията на Павликовски като артист с независим почерк, минималистичен визуален стил и елиптичен драматургичен език, които превръщат историческата драма в интимно и почти поетично преживяване, посочват от „Синелибри“.
На фокус в „Отечество“ са отношенията между Томас Ман, величавия автор на „Вълшебната планина“ и „Доктор Фаустус“, лауреат на Нобелова награда за литература, и неговата дъщеря Ерика – актриса и писателка. През лятото на 1949 г. двамата се отправят на пътуване из страната, която са напуснали шестнадесет години по-рано, при идването на нацистите на власт. Последвалите публични изяви и срещи изправят Ман пред въпроса за цената на изгнанието и (не)възможното завръщане, а също и пред истината за разцеплението в собственото му семейство. Преплетени са темите за националната идентичност и политическата идеология, психологическите последици от войната и обществените разломи. Емоционалното ядро на филма все пак ​​не е разделението на Германия и политическата поляризация след Втората световна война, а сложната връзка между родители и деца. В главните роли са Ханс Цишлер и Сандра Хюлер, носителка на „Сребърна мечка“ (2026), „Сезар“ (2024) и още 36 награди и 80 номинации, включително номинация за „Оскар“. Аугуст Дийл се превъплъщава в образа на Клаус Ман.
На 2 ноември в кино „Люмиер“, Павел Павликовски ще присъства на още две специални прожекции – на българската премиера на документалния филм „Пътешествията на Достоевски“ –  история за сблъсъка на Изтока и Запада, на миналото и настоящето, разказана чрез житейските перипетии на Дмитрий, потомък на славния руски писател, и на „Студена война“, като е предвидена дискусия след края на филма.
Павел Павликовски е роден през 1957 г. във Варшава. 14-годишен е, когато напуска Полша с майка си. Следват години в Германия и Италия, преди да се установи във Великобритания през 1977 г. Учи литература и философия в Лондон и Оксфорд. Преживяването да бъде едновременно поляк и емигрант някъде на границата между Изтока и Запада по-късно се превръща в гръбнак на филмовото му творчество. В края на 80-те години започва работа като режисьор на документални филми за Би Би Си – период, който е важен за формирането на стила му и неконвенционалния му подход към разказването на истории.
Сред най-известните му ранни творби са „От Москва до Петушки“ (1990), „Пътешествията на Достоевски“ (1991), „Сръбски епос“ (1992) и „На път с Жириновски“ (1995). Те му носят международни отличия, включително International Emmy и Prix Italia.  През 1998 г. прави преход към игралното кино и реализира първия си значителен успех с „Последен изход“ (2000), удостоен с BAFTA. Следват психологическата драма за съзряването „Моето лято на любовта“ (2004), който също печели BAFTA, и мистерията „Жената от петия етаж“ (2011), адаптация по роман на Дъглас Кенеди.
Безспорният международен пробив се казва „Ида" (2013). Филм, който съчетава дълбок размисъл за Холокоста, гнева и опрощението с разтърсващ портрет на невинността. Полско-датската копродукция печели множество награди, включително „Оскар“ (2015) за най-добър чуждоезичен филм – първи „Оскар“ за полски филм в тази категория.
През 2018 г. Павликовски създава „Студена война“, драматична любовна история, частично вдъхновена от историята на собствените му родители. Зад строгата черно-бяла визия постепенно се разкрива свят, в който държавният произвол, идеологическият контрол и бюрократичната машина ограничават свободата на личността и поставят на изпитание нейната отговорност към себе си и към другия. Радикален е начинът, по който Павликовски сгъстява една интимна драма до пресечна точка на история, политика, култура и идентичност. Филмът му носи над 50 награди и три номинации за „Оскар“ (за най-добър чуждоезичен филм, най-добър режисьор и най-добра операторска работа). Павликовски е копродуцент и съсценарист на биографичната драма „Лимонов“ (2024), адаптация по романа на Еманюел Карер, режисирана от Кирил Серебренников. През 2025 г. продуцира документалния филм „Сребро“ за нечовешките условия на труд в най-старата мина за сребро в Боливия.
Лауреат е на 84 награди и още толкова номинации. Павликовски продължава да изследва темите за паметта, семейството, вината, идентичността и чувството за принадлежност на фона на моралните сътресения и хаоса в следвоенна Европа.


/ДД