Пазя в сърцето си топлината и любовта на българския народ към моята музика, пише Микис Теодоракис в писмо до Софийската опера и балет


Това, което пазя особено в сърцето си, е топлината и любовта на българския народ към моята музика, пише гръцкият композитор Микис Теодоракис в писмо, изпратено на 27 юли 2020 г. до директора на Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, след като трупата посвещава представлението си "Зорба гъркът" на 95-годишнината от неговото рождение. Спектакълът специално е изигран на 26 юли 2020 г.
"Бих искал да изпратя моята гореща благодарност на публиката, на музикантите, на членовете на хора, на солистите, на диригента и особено на хората, които поеха инициативата за този спектакъл и които отговарят за организацията. Винаги си спомням с голямо вълнение дните, които съм прекарал във вашата гостоприемна страна, десетките концерти и безкрайните часове, които бях с вашите прекрасни музиканти, подготвяйки моята опера "Електра", пише Теодоракис, който не присъства лично на представлението в София.
Днес се навършват 100 години от рождението на гръцкия композитор, чиято вероятно най-разпознаваемата творба е сиртакито от филма "Зорба гръкът" (1964) на режисьора на Майкъл Какоянис и с Антъни Куин в главната роля.
Спектакълът "Зорба гъркът" по музика на Теодоракис се играе 30 години на сцената на Софийската опера и балет и е една от най-успешните продукции в историята й.
"Зорба гъркът"
Митът за Зорба винаги е смятан за символ на човешкия стремеж към свободата. За първи път историята е обезсмъртена в книгата "Живот и приключения на Алексис Зорбас" (1943) на гръцки писател Никос Казандзакис, по която е прочутият филм на Майкъл Какоянис. През 1988 г. е създадена балетната версия от Лорка Масине по музиката на Микис Теодоракис. 
Балетът "Зорба гъркът", чиято световна премиера е на 6 август  1988 г. на сцената на "Арена ди Верона", е мащабен спектакъл в две действия и 22 картини. Балетът има голям касов успех. Игран е в повече от 30 страни и е посетен от над три милиона  зрители. "Зорба гъркът" става истинско културно събитие от момента на своята премиера. Събирал е дори 120 000 публика наведнъж - на открития стадион в Рио де Жанейро.
В България балетът е поставен от Лорка Масине за първи път на 12 май 1995 г. на сцената на НДК. Спектакълът е сред най-успешните продукции на Софийската опера и балет. Балетната трупа на Софийската опера е поканена от Министерството на културата на Гърция да участва със "Зорба гъркът" в културната програма "2007 - Година на Казандзакис" - проект, осъществен по повод на 50-годишнината от кончината на писателя Никос Казандзакис.
Музика и политика
Микис Теодоракис е роден на остров Хиос на 29 юли 1925 г. Увлечението по музиката започва в ранното му детство. Той се учи сам да пише първите си песни, без да има достъп до музикални инструменти. Първият си концерт изнася, когато е 17-годишен. През 1943 г. се записва да учи в Атинската консерватория. 
Теодоракис е изявен политически активист от младите си години. След като пристига в Атина, за да следва, той се присъединява към резервистите на Гръцката народна освободителна армия (ELAS), въоръженото крило на Народоосвободителния фронт (EAM) по време на гръцката съпротива срещу нацистката окупация по време на Втората световна война. През Гръцката гражданска война е арестуван, изпратен в изгнание на о. Икария, а после депортиран на о. Макронисос, където е подложен на мъчения.
През 1950 г. Микис Теодоракис успява да завърши Атинската консерватория, а от 1954 до 1959 г. учи в Парижката консерватория, където му преподават Оливие Месиен и Еужен Виго. В този период той композира много активно. За таланта на Микис Теодоракис започва да се говори още през 1959 г., когато неговият балет "Антигона" е поставен от хореографа Джон Кранко с участието на Марго Фонтейн и Рудолф  Нуреев.
През 1959 г. композиторът се завръща в Гърция. Организира оркестър в Атина и Музикално дружество в Пирея. Отново се занимава с политическа дейност и става депутат от Обединената лява демократическа партия (1964-1967).
Композиторът е изпратен в затвора, а по-късно и в концентрационен лагер
През април 1967 г., след военния преврат в Гърция, музиката му е забранена, композиторът е изпратен в затвора, а по-късно и в концентрационен лагер. Освободен е след активното застъпничество на световноизвестни културни дейци, сред които Дмитрий Шостакович, Ленард Бърнстейн, Артър Милър и др. От 1970 г. живее и работи във Франция, но и в изгнание продължава да се бори срещу режима в Гърция. 
През 1971 г. гръцкото правителство отказва да даде входна виза на живеещия в Париж Микис Теодоракис, който иска да присъства на погребението на носителя на Нобелова награда за литература през 1953 г. Георгиос Сеферис. Теодоракис пише през 1961 г. музикален албум по стихове на поета и е негов близък приятел.
След падането на хунтата през юли 1974 г. Микис Теодоракис отново се завръща в Гърция.
Народен представител и министър
Микис Теодоракис дълго време е свързан с Гръцката комунистическа партия и е депутат през 80-те години на миналия век. През 1989 г. обаче се явява на изборите като независим кандидат с дясната "Нова демокрация" и става министър в правителството на Константинос Мицотакис, но подава оставка през март 1992 г.
Композиторът е активен участник в политическия живот на Гърция през последните десетилетия. Дори когато е на 85-годишна възраст, участва и организира стачки и протести.
На 2 февруари 2012 г. Микис Теодоракис заедно с Манолис Глезос и Йоргос Касиматис учредяват движението "Единна народна демократична съпротива".
През 2014 г. Микис Теодоракис не приема предложението на лидера на социалистическата партия ПАСОК Евангелос Венизелос за издигане на неговата кандидатура за президентския пост на страната на изборите през 2015 г. Въпреки крехкото си здраве, той продължава да се занимава с обществени въпроси и през януари 2019 г., когато е на 93 години на митинг в Атина държи реч пред протестиращите.
Над 1000 произведения 
Микис Теодоракис е автор е на над 1000 произведения от различни жанрове. Творбите му варират от музика за популярни гръцки песни, химни, камерни прелюдии и сонатини, симфонични произведения, балети и филмова музика. Негови песни са били изпълнявани от различни творци, сред които "Бийтълс", Шърли Беси и Едит Пиаф.
Микис Теодоракис създава химна на Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона.
Той е автор на над 20 книги и много стихотворения.
На 13 август 2004 г. на церемонията в Атина за откриването на 28-ите летни Олимпийски игри звучат традиционни гръцки танци, мелодии на Микис Теодоракис, както и песни, написани специално за спортния форум в гръцката столица.
Награди и отличия
През дългата си кариера Микис Теодоракис получава множество награди и отличия.
През 1983 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Казанлък".
На 8 ноември 2000 г. Микис Теодоракис става носител на наградата на фондация "Александър Онасис" за принос към обществото и за постижения в областта на изкуството и културата за 1999 г.
На 4 ноември 2005 г. в Аахен, Германия, Микис Теодоракис получава музикална награда от Международния съвет за музика при ЮНЕСКО за 2005 г.
На 26 март 2007 г. в Атина е награден с Ордена на почетния легион на Франция. Отличието е предоставено от името на френския президент Жак Ширак, според когото Микис Теодоракис е "националният композитор" на Гърция, превъплътил борбите на своя народ за свобода.
През 2021 г. става носител на Големия кръст на Ордена на честта на Гърция.
Микис Теодоракис умира на 2 септември 2021 г. в Атина на 96-годишна възраст. Заради смъртта му в Гърция е обявен тридневен национален траур.
През 2022 г. Община Атина заедно с Гръцката федерация по лекоатлетка кръщават едно от най-значимите спортни събития в града – атинския полумаратон, на името на гръцкия композитор. През 2023 г. кметът на Атина Костас Бакоянис прави предложение парк в столицата да бъде кръстен на името на Микис Теодоракис и бъде поставен и негов бюст. Предложението е одобрено единодушно от градския съвет.
/ТС
/АЯ/отдел "Справочна"/
Използвани източници:/БТА, Балкани, 19.11.1999; 12.11.2003; 13.11.2003;13.08.2004; 14.08.2004; 26.11.2004; 8.02.2005; 21.05.2005; 27.03.2007; 18.04.2008; 2.02.2012; 2.09.2012; 2.01.2014; 2.09.2022; 5.09.2022; 8.09.2022; 09.09.2022/БТА,ВИНФ,4.06.2004; 27.07.2020/БТА,МИНФ,23.09.1971https://www.cmfnd.org/?page_id=673https://www.bta.bg/bg/news/balkans/446177-atina-se-sdobiva-s-park-na-imeto-na-mikis-teodorakis#%22%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%81%20%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%81%22

София

ЧитАлнЯта отбелязва 10 години с празник в Градската градина

На 30 юли 2025 г. (сряда) от 18:30 ч. в Градската градина, читАлнЯта ще отбележи 10 години от създаването си...

София

Комисията по образованието и науката в Народното събрание обсъди три проекта за промени в Закона за предучилищното и училищно образование

Депутатите от Комисията по образованието и науката в Народното събрание обсъдиха на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение...

София

Инсталация на Слава Джордж спечели наградата за съвременно изкуство „База“ за 2025 г.

Инсталация на художничката Слава Джордж спечели наградата за съвременно изкуство „База“ за 2025 г. Победителят от конкурса бе обявен тази...

София

СРСНПБ изцяло подкрепя предложенията, внесени от образователното министерство, за изменения и допълнения в закона, каза Диян Стаматов

Съюзът на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) изцяло подкрепя предложенията, внесени от образователното министерство, за изменения...

Бургас

Бургаският университет "Проф. д-р Асен Златаров" обяви допълнителен прием за учебната 2025/2026 година

Бургаският държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров“ обяви допълнителен прием за учебната 2025/2026 година за специалности с незаети места след...

Смолян

Новият инфрачервен спектрограф NIRPS в обсерваторията Ла Сия постигна първите си научни резултати, каза за БТА астрономът Атанас Стефанов

Новият инфрачервен спектрограф NIRPS, разположен на 3,6-метровия телескоп в обсерваторията Ла Сия на Европейската южна обсерватория, постигна първите си научни...