Пенчо Славейков гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа, каза Ваня Йотова, която е член на Дружеството на писателите в Плевен

Пенчо Славейков  гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа, каза членът на Дружеството на писателите в Плевен и директор на Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“ в град Долни Дъбник Ваня Йотова по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Плевен, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Това беше 14-ата среща от инициативата „Пенчо Славейков днес“, организирана  от Българската телеграфна агенция.
Йотова каза още, че за Пенчо Славейков и другите велики български творци има написана много литературна критика, но тя предпочита да прави личен прочит на всичко написано.
Добави, че много фактори са повлияли върху оформянето на Славейков като творец и личност. Един от тях е участието му в литературния кръг „Мисъл“. Самото докосване до поети като Яворов му е помогнало да се оформи като бурна и противоречива личност.
Славейков е свидетел и на Руско-турската война. Опожаряването на Стара Загора също е оказало влияние върху изграждането му. През 1883 г. е водач на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия. Голям фактор върху неговото творчество е оказал Петко Каравелов. Оттам се заражда любовта му към народното творчество. Записват се много песни, легенди и приказки.
Към това трябва да се прибави и фактът, че през 1884 г. той заспива на ледената пързалка. Година по-късно се сближава с Алеко Константинов. Това оказва влияние върху критичното отношение към българската обществено-политическа действителност. Тогава се появяват „Момини сълзи“, които са написани и под влияние на Хайне.
Като поет, който се обръща към поет, Йотова каза, че това, което блика от цялото творчество на Славейков е, че той гледа на страданието като на велик учител, извисяващ духа. Прологът на „Кървава песен“ разкрива най-ценните желания и стремежи на поета.
Щастието за Славейков, според поетесата Ваня Йотова, е там, където е родният кът. Раздялата в любовта е зла орисия. Страданието е силно и болезнено. Той осъзнава, че за да грее, трябва самотност. Сърцето му е чуждо за света. Копнее за тих вълшебен край. Той пази тайните си ревниво като храм. Поетът мисли за смъртта, която неочаквано застига човека. Той ще мине като вихър през живота, но този вихър ще го пречупи като вейка.
Орисията да си поет за Пенчо Славейков е жесток завет, но той живее, за да го изпълни. За него да си поет означава да си свободен – свободно сърце, сгрято от животворно слънце. Поетът воюва за слънце за сърцето, та песните, които се родят, да сеят радост и живот. Копнежът е силен, но поетът е прекършен. Присъдата е смърт, вятърът стене с въздишка, а птичата песен заглъхва.
Но Славейков не губи надежда, поставя въпроси, за възвишения и чист копнеж по светлина и гордия, властен жад за идеал. Всичко онова, което буди човешкото в човека, и му дава смисъл в живота.
Йотова продължи с факта, че през 1911 г. Пенчо Славейков е уволнен от поста директор на Народната библиотека и това влошава здравето му. Поради преждевременната му смърт предложението за Нобелова награда не е разгледано.
Славейков, поет от световна величина, остава неразбран. Болката и страданието не го сломяват, напротив, правят човека свръхчовек, постига се духовно спасение.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се организира във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща разговор, посветена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. В рамките на инициативата разговори се състояха още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Габрово и Велико Търново.