В началото на дискусията Ефтимов припомни, че срещата в Добрич е 28-ата от националната кампания, която събира преподаватели, писатели, преводачи, библиотекари, музейни и архивни специалисти, както и ученици и студенти от различни градове в страната. По думите му инициативата продължава модела на кампанията, посветена на Алеко Константинов, а в края ѝ разговорите ще бъдат обобщени в специално издание на списание ЛИК.
Литературоведът обърна внимание, че начинът, по който Пенчо Славейков присъства в учебните програми, влияе върху първите впечатления на учениците от неговото творчество.
„Пенчо Славейков задължително се представя като философски поет, което не е невярно, но създава едно усещане, че преди него творбите на Вазов например не са философски. А като кажеш „философски“, това означава априори, че му казваш: „Няма да го разберете лесно“, посочи Ефтимов.
Според него, ако учениците не бъдат предварително предупреждавани, че авторът е „труден“, те по-лесно ще открият смисъла на неговите произведения. По думите му философските идеи в поезията на Славейков не бива да се възприемат като академична философия, а като естествена част от художествения текст.
Ефтимов коментира още, че подборът на произведенията в учебниците изгражда определен образ на писателя. Той даде пример с изучаването на стихотворения като „Спи езерото“, които често предизвикват притеснение у учениците заради предстоящите матури.
„Учениците, които са настроени прагматично с идеята, че ще трябва да се явяват на матури и там евентуално ще влезе „Спи езерото“, изпадат в предварителен потрес: „Какво ще напиша аз върху тази миниатюра?“, каза литературоведът.
Според него по-рядко се обръща внимание на прозата на Славейков – писмата му и портретите в „Островът на блажените“, които разкриват различни страни от неговата личност и талант.
„Като му четем писмата, виждаме, че това е един страхотен стилист и разказвач. В тях има пътувания, размисли, срещи, любовен дискурс – един съвсем различен Пенчо Славейков“, каза Ефтимов.
Той предложи като мисловен експеримент да се помисли как би изглеждал образът на поета, ако в училище се изучават повече негови прозаични текстове.
„Ако бяхме избрали да преподаваме два портрета от „Островът на блажените“, вместо други произведения, щяхме да видим Пенчо Славейков, при когото няма нито грам страдание, а има игра, радост, сарказъм и ирония. Тогава щяхме да изградим друг образ на автора“, посочи доц. Йордан Ефтимов.