Юбилеите не трябва да се изчерпват с венци, цветя и официални слова, а да бъдат повод за разговор за личността и творчеството на големите български автори. Това каза поетът, литературовед и литературен критик доц. Йордан Ефтимов по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“, организирана от Българската телеграфна агенция в Националния пресклуб на БТА в Гоце Делчев по повод 160-ата годишнина от рождението на поета. Събитието е част от поредица разговори, които БТА провежда във всичките си 33 национални пресклуба в страната.
Според Ефтимов инициативата на БТА, започнала след подобната кампания за Алеко Константинов през 2023 г., има за цел да промени начина, по който обществото отбелязва годишнините на бележити личности. „Обикновено юбилеят е един ден, в който се поднасят венци и цветя, казват се красиви, но често празни думи. На следващия ден цветята вече са увехнали и сякаш забравяме човека. Когато обаче разговорите продължат месеци наред и завършат със специално издание на списание ЛИК, юбилеят придобива трайност и смисъл“, каза той.
Литературоведът отбеляза, че Пенчо Славейков често е определян като „философски поет“, „елитарен автор“ и „родоначалник на българския модернизъм“, но подобни определения затрудняват учениците. „Първата среща на децата с него е чрез „Неразделни“ и те се влюбват в тази поема. После обаче идват сложните философски текстове и много ученици започват да възприемат Славейков като труден автор“, каза Ефтимов. По думите му целта на дискусиите е произведенията на поета да бъдат поставени в техния исторически и културен контекст, за да станат по-достъпни за съвременните читатели.
Доц. Ефтимов обърна внимание, че самият Пенчо Славейков е бил против превръщането на големите личности в недосегаеми символи. „Той използва думата „мраморосване“ – взета от философа Фридрих Ницше – за отношението, при което историческите личности се превръщат в музейни експонати. Ние можем да спорим с тях, да не сме съгласни с тях, да ги харесваме – това означава, че се отнасяме към тях по жив начин“, посочи литературоведът.
Макар Пенчо Славейков да не е посещавал Неврокопския край, Ефтимов подчерта, че той и съмишлениците му от кръга „Мисъл“ са тясно свързани с Македония. Той даде пример с д-р Кръстьо Кръстев, който като училищен инспектор и директор на гимназията в Скопие работи за разпространяването на български книги и просвета в Македония. „Всеки един от хората в кръга „Мисъл“ по някакъв начин е съучастник в идеята, че в Македония трябва да има просвета и знание за българската култура и литературна традиция“, каза той.
Ефтимов отбеляза още, че в творчеството на Пенчо Славейков присъстват Солун, пейзажи и образи, близки до този край, а произведения като „Кървава песен“ показват мащаба на неговото творчество далеч отвъд няколкото изучавани в училище стихотворения. „Ако прочетем само едно стихотворение, трудно можем да разберем какво е направил един автор. Нужно е да разгърнем цял том, за да видим богатството на темите, образите и идеите му“, каза той.
Литературоведът открои и ролята на поета Борис Христов, който живее в село Лещен край Гоце Делчев, като един от съвременните автори, които последователно работят за преоткриването на българските класици. Според Ефтимов антологиите, които Христов съставя, насърчават нов прочит на автори като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Кирил Христов и Димчо Дебелянов и напомнят, че големите творци трябва непрекъснато да бъдат препрочитани.