Перник е домакин на изложба „Европейски визуални диалози“ с творби на Соня Русков

Изложба на Соня Русков, наречена „Европейски визуални диалози“, ще бъде открита на 17 февруари в Двореца на културата в Перник, информират от фонда за изкуство и култура „Ангел Симеонов“.
Куратор е д-р Весела Познер.
Русков от 2000 г. живее и работи в Крефелд (Германия). Тя е член на Съюза на професионалните германски художници в Северен Рейн Вестфалия и участва в множество самостоятелни и общи изложби в Европа.
„Между Перник и Крефелд – два града, белязани от индустрията, труда и паметта – живописта на Соня Русков отваря пространство за среща. Това е една среща между коприната и метала, между мекотата и тежестта, между видимото и онова, което остава скрито. Географията отстъпва място на общата европейска история, а индустриалният пейзаж се превръща в културна метафора. Живописта на Соня Русков не разказва – тя нашепва. Тя не илюстрира притчите, а ги превежда в образи, в които смисълът възниква от напрежението между жест и мълчание, между светлина и сянка. Зрителят е поканен не да разпознае, а да участва – да довърши разказа, да влезе в диалог със собствената си чувствителност“, посочват организаторите.
По думите им в тези картини противоположностите не се изключват, а съжителстват: „Голота и затвореност, нежност и насилие, самовглъбеност и театралност. Телата и пространствата се колебаят между съня и будността, между вътрешното преживяване и сценичното присъствие. Живописната материя пулсира – като памет, като дъх, като следа. Смесената техника, богатата фактура и дълбоката, нюансирана цветност изграждат автономен свят, в който образът е едновременно загадка и откровение. Тук реалността не се възпроизвежда, а се пречупва – по неочаквани, понякога болезнени, понякога нежни траектории“.
„Библейските притчи присъстват не като догма, а като архетип. Чрез символи, колаж и живописни наслоявания Соня Русков преплита всекидневното с божественото, крехкото човешко тяло с вечния морален въпрос. Това е живопис на търсенето, на съмнението, на надеждата за изкупление. Мистичната светлина, която прониква в картините, носи спомена за църковни входове и прозорци – преживяна светлина, позната от опита на художничката като реставратор на български храмове. В този синтез между сакрална чувствителност и съвременен жест се ражда връзката между българската живописна традиция и европейския авангард“, посочват от фонда за изкуство и култура „Ангел Симеонов“.
/ДД