Пианистът Веско Стамболов представи творчеството на шестима български композитори на фестивала „Варненско лято“

Веско Стамболов изнесе клавирен рецитал с творби от български композитори на Международния музикален фестивал (ММФ) „Варненско лято“. Първата част бе посветена на Димитър Ненов. Във втората прозвучаха „Есенен прелюд“ (1995) от Александър Райчев, „Гротеска“ (1983) на Александър Текелиев, „Момичето на леда“ из цикъла „Цирк“ (1984) на Красимир Тасков, както и по-малко познатите Иван Димов - с „Обредна сюита“ (1976), и Стефан Икономов - с „Образи“ (1987). 
Това, което е безспорно в тези творби, е майсторството на техните автори, всички без изключение преподаватели в българските висши музикални училища по композиция, оркестрация, дирижиране или пиано. Репертоарът на концерта обхваща 70 години от ХХ век - от 1925 до 1995 г., каза пред БТА Веско Стамболов. Той подчерта, че най-рано написаното произведение - Кино сюитата на Ненов, е най-модерното за времето си, гледащо напред и дръзко като стил, докато най-новото - „Есенен прелюд“ от 1995 г. на Александър Райчев е една ретроспективна пиеса, което е нормално, защото композиторът тогава е бил 70-годишен.  
Първата част на концерта на Стамболов бе посветена на Димитър Ненов с изпълнения на произведения от 1940-те години - „Танц“, „Токата“, „Приказка и Танц“, както и Кино сюитата от 1924-25 г. Пианистът подчерта, че Ненов не е написал нито една нота в прослава на комунистическата партия и е платил много висока цена за това. Бил е пренебрегван особено като композитор и бързо е завършил земния си път след социалистическата революция. Ненов е дипломиран архитект, композитор, вероятно най-значителният български пианист, клавирен педагог, ерудит в областите на медицината, математиката, астрономията, първи музикален уредник на БНР и де факто създател на оркестъра му. Той завещава неголямо, но според Стамболов ярко и самобитно творчество, в което последните отблясъци на романтизма, експресионистките и конструктивистки тенденции се свързват най-естествено с един ненатрапчив, но дълбоко български изказ. Записите му като изпълнител са изцяло умишлено унищожени, но клавирното му творчество демонстрира изключителната му класа като пианист, личи и майсторството му в оркестрацията.
Кино сюитата е една от най-ранните творби на Ненов, написана в Дрезден през 1924- 1925 г. Тогава той е студент по архитектура и търси начини да се издържа, като един от тях е озвучаването на неми филми. Не е известно за кои заглавия е била предназначена Сюитата, но според Стамболов шестте й широко разгърнати части надхвърлят приложната й функция и свидетелстват за ранната творческа зрялост на автора и неговите стремежи. „Токата“ (1939) той определя като блестяща илюстрация на таланта на Ненов като музикален архитект и заслужено най-известната му и изпълнявана творба. В нея той вижда неумолим примитивен пулс, остро модерен музикален език и колосални градации, които сякаш предусещат приближаващата катастрофа на войната. На противоположния полюс се намират изящно-виртуозният „Танц“, в който фолклорните мотиви са разтворени в искряща и многоцветна клавирна звучност, и „Приказка и Танц“ – две деликатни и контрастни миниатюри, които демонстрират съзерцателността на Ненов, както и умението му да създава ярки образи с минимум средства.
Програмата във втората част пианистът определи като еклектична, което според него е интересно за публиката. Обясни, че е искал в рамките на 40 минути да представи няколко композитори. Включил е пиесата „Момичето на леда“ от най-ранния период на Красимир Тасков, която определи като ярко, колоритно и брилянтно произведение. Тогава според него авторът още е търсил себе си, но си личи, че е бил мащабен пианист в много добра форма. „Гротеска“ на Александър Текелиев според него също е много кинематографична пиеса с бързо сменящи се образи, състояния и картини. Има влияние от Шостакович с хумор, който понякога е непринуден, а друг път доста хаплив. „Есенен прелюд“ от Александър Райчев е от късния му период и в него има носталгичен характер, посочи пианистът. 
Композиторът Иван Димов е писал много театрална и филмова музика, включително за постановки на българската режисьорка Юлия Огнянова. Творбите му са ярки и интересни, с драматургия и неочаквани обрати. Бил е ученик по композиция на Марин Големинов и е преподавал в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. 
Стефан Икономов е бил професор по хармония и четене на партитури в Националната музикална академия в София. Неговите студенти казват, че е бил изумителен пианист и това, според Стамболов, е отразено в четирите „Образи“, които изпълнява. В тях има влияние от импресионизма, постромантизма, както и български неравноделни ритми. 
По думите на Стамболов, относителното отслабване на партийния контрол върху българските творци през 70-те и 80-те години на ХХ век, води до забележимо отпадане на идейно-естетическата цензура и българските композитори вече могат да пишат освободени, според вътрешните си импулси, и необезпокоявано да черпят вдъхновение от придобилите класически статут Дебюси, Равел, Стравински, Барток и Шостакович.
Веско Стамболов е концертирал е в много страни на Европа, Азия и Африка, в зали като Музикферайн във Виена, Palau de la Música Catalana в Барселона и Kumho Recital Hall в Сеул. Негови учители са Мария Гинева, Димо Димов и Красимир Тасков. Усъвършенства се със Секейра Коста, Жермен Муние, Венцислав Янков. Репертоарът му включва над 40 концерта за пиано и оркестър, с които е солирал в множество концерти на всички оркестри у нас и много в чужбина. Съвместно със Симфоничния оркестър на Българското национално радио и диригентите Станислав Ушев, Марк Кадин и Григор Паликаров е осъществил студийни записи на клавирните концерти от Хенрик Гурецки, Димитър Ненов, Любомир Пипков и Марин Големинов, както и Прелюд, Ария и Токата от Големинов. Значителна част в дейността му заема българската музика. Изпълнява интегрално последните клавирни цикли на Панчо Владигеров (от опус 64 до опус 70). Каталунската звукозаписна компания Columna Música издава негов албум с творби от Ненов, Пипков, Владигеров, В. Стоянов и Големинов, отличен със „Златен меломан” на изданието Melómano. През април 2025 г. швейцарската звукозаписна компания Claves Records издава троен компактдиск на Стамболов с всички творби на Любомир Пипков за пиано, включително и клавирния му концерт. Стамболов реализира първото в България интегрално изпълнение на осемте концерта на Й. С. Бах за соло клавир и оркестър, както и концертите му за 2, 3 и 4 клавира. Германската звукозаписна компания Metarecords издава два компактдиска на Стамболов с интеграл на соловите клавирни концерти на Бах. Специализираното издание за клавирно изкуство Pianonews отличава първия му Бахов диск като “Диск на месеца” за май и юни 2004 измежду 20 CD-та на световноизвестни пианисти. Двата компактдиска на Стамболов в клавирно дуо с Амили Бругаля (Columna Música) с Пролетно тайнство от Стравински, Пепеляшка от Прокофиев и пиеси за две пиана от Гинжуан, Суриняк, Солер, Жерар и Монсалваджа също са отличени от критиката. Носител е на редица награди от наши и международни конкурси, както и на Националната награда „Акад. Марин Големинов” през 2020 г. В момента е професор по камерна музика и пиано във Висшата Консерватория „Лисеу“ в Барселона.