PISA не измерва знанията на нашите ученици, а доколко тези знания могат да ги приложат в реалния живот, каза заместник-министър Таня Панчева

PISA не измерва знанията на нашите ученици, а измерва доколко тези знания те могат да ги приложат в реалния живот, в бизнес казуси и в реални ситуации, с които се сблъскват всеки ден. Резултатите показват дали нашите деца са готови и могат да се реализират в пълнота на пазара на труда, каза днес на пресконференция заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева.
Министерството на образованието и науката (МОН) представи данните за България от PISA 2025, основните изводи от тях и следващите стъпки за подобряване на образователните резултати. 
PISA оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области - природни науки, четене и математика. В този цикъл водеща област е природонаучната грамотност.
Международното изследване се провежда от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като в PISA 2025 са участвали 760 000 ученици от 91 държави.
Изследването PISA всеки път поражда негативен отзвук, но МОН няма да се крие, няма да омаловажава тези резултати, за нас те са изключително ценни. Те ни дават безпристрастен поглед върху образователната ни система и най-вече върху това какво знаят и могат нашите деца, и как те го прилагат на практика в живота, каза заместник-министър Панчева.
Тя обясни, че при математическата грамотност статистическият мащаб на дефицита показва, че само 43 процента от учениците ни са над критичното ниво 2. Това означава, че мнозинството от нашите ученици не притежават базисен математически инструментариум за реализиране в модерната икономика. Причината е свързана с това, че в часовете по математика се преподава предимно абстрактно като набор от алгоритми, но без реално приложение на задачите. Нашите ученици могат да решат задача, която е за изчисляване на проценти, но не могат да сравнят две оферти в магазина, които им се предлагат и коя е по-изгодна от тях, коментира Таня Панчева.
По думите й при четивната грамотност и управлението на информацията, само 42 процента от учениците ни са над ниво 2, но функционалната грамотност не означава, че нашите деца не могат да четат и да пишат, и трябва да бъде направено ясно това разграничение. Това означава, че нашите деца не могат да правят причинно-следствани връзки, не могат да правят анализ на текст. Те могат да напишат есе, интерпретативно съчинение по дадена творба, но не могат да сравнят информацията, например от Световната здравна организация, и да съпоставят данните, както и да разберат кое е вярното. Учениците ни не могат да откриват фалшивите новини, да правят логически анализ и в това се изразява този дефицит, който е отчетен в рамките на това изследване, поясни заместник-министърът на образованието.
Таня Панчева каза, че при естествените науки 47 процента от учениците ни не могат да идентифицират научно обяснение на познати феномени или да интерпретират данни от различни експерименти. Нашите деца могат да напишат каква е дефиницията за фотосинтеза, но не могат да кажат защо три растения, поставени при различни условия, се развиват по различен начин.
Зам.-министър Панчева изброи какви трябва да бъдат решенията на тези проблеми и уточни, че задължително трябва да вървим към посока, която е за интегрирани изпити от национално външно оценяване.