Писането на смешки е сериозна работа, рисуването на карикатури – също, каза писателят хуморист и сатирик Весел Цанков на откриването на 19-ото издание на Националния конкурс за хумор и сатира в Кубрат. Цанков, който е отговорен редактор на екип „Хумор и сатира“ към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио (БНР), е председател на журито на конкурса. По думите му в създаването на хумористични творби най-важното е някой да ти обърне внимание, да ти подаде ръка, да те окуражи и да има място, където всичко това да придобие смисъл.
Тържествената церемония събра автори от различни краища на страната, представили свои текстове и карикатури, се състоя в залата на читалище „Св. св. Кирил и Методий 1891“ в Кубрат. По традиция събитието започна с издигане на флага на клуб „Жарава“ и обща снимка за спомен.
Председателят на журито определи конкурса като едно от малкото места, където творците могат да „сверят часовника си“ и да проследят развитието на хумора и сатирата. Той припомни, че преди 38 години началото на това на пръв поглед весело, а всъщност много сериозно начинание поставят карикатуристите Димитър Атанасов и Стоян Черников, както и лекарите д-р Красимир Манолов и д-р Павлин Михайлов, които създават клуб „Жарава“. По думите му, макар д-р Павлин Михайлов и Стоян Черников вече да не са сред живите, клубът продължава да бъде едно от най-активните и плодотворни места за хумор и сатира в България.
Кметът на община Кубрат Алкин Неби заяви, че „който се смее, зло не мисли“, както и че чрез карикатурите и сатирата творците изразяват своите послания по въздействащ начин. С чувство за хумор Неби отбеляза, че конкурсът вече има 19-годишна история и „трябва да носи по-голяма отговорност“, като допълни, че досега е преминал през различни етапи на развитие. Кметът каза още, че община Кубрат ще продължи да подкрепя и занапред инициативата, която определи като една от малкото в България, които събират на едно място хумористи, сатирици и карикатуристи от страната и чужбина.
Той връчи и наградите на отличените в раздел „Стихотворение или кратък хумористичен разказ“. Първа награда в тази категория бе присъдена на Георги Гълов от София за разказа „Думата“. На второ място беше отличен Веско Коев, също от София, за разказа „Хибриден влак“. Третата награда беше за Пламен Георгиев от Шумен за разказа „Нежна революция 2“. Той предложи към мотото на Кубрат „Древен и млад“ да се допълни и изразът „усмихнат и млад“. Поощрителна награда получи Христина Острикова от София за разказа „Сутрешен крос“.
Носителят на първа награда Георги Гълов каза, че подобни срещи остават важни за всеки автор и формират творческия му път. С чувство за хумор той отбеляза, че и до днес не знае произхода на фамилията си, „но по-лошото е, че не знае и накъде отива“. Той изрази благодарност за оценката на журито и отбеляза, че приема наградата като стимул да продължи участието си в литературния форум и да спечели отново.
В категорията „Кратки сатирични форми“ с първа награда беше удостоен Милко Христов от Лом, следван от Дражен Йергович от Загреб, Хърватия, и Иван Трифонов от Казанлък. Поощрение получи Зоран Йованович от Лесковац, Сърбия. Младен Христов заяви, че „сатириците са евросветците“, като допълни, че сатирата е висша форма на интелигентност. Той направи шеговито предложение към ръководството на община Кубрат да замени табелата на града с надпис „IQ брат“.
Първата награда в раздел „Карикатура" беше присъдена на Диляна Николова от София. С втора награда беше отличена Майа Чолакова от София, а третата бе връчена на Стоян Дечев, също от София. Поощрителна награда журито присъди на Иванско Пелински от Елин Пелин.
Бяха връчени и специални отличия. Наградата на Конфедерацията на българските писатели отиде при Димитър Атанасов от Кубрат. Отличието на клуб „Жарава“ получи Валентин Димитров, а наградата на редакция „Хумор и сатира“ към БНР бе присъдена на Йорданка Раданчева от Сливен. С наградата на секция „Карикатура“ на Съюза на българските художници бяха отличени Алла и Чавдар Георгиеви. Призът на името на Велко Велков получи Никола Георгиев – Кайо от София, а наградата на името на Стоян Черников, учредена от Средно училище „Христо Ботев“ беше връчена на Ириен Трендафилов. Наградата на община Кубрат за издадени книги бе присъдена на Валентин Димитров от Варна, за четири издадени книги през 2025 г. - приноса му към разпространението на хумора и сатирата на Балканите.
Всички отличени творби бяха представени от актьорите Росица Кехайова и Иван Иванов от Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград. С видеообръщение към участници, организатори и гости се обърна носителят на втора награда Дражен Йергович от Загреб.
В рамките на събитието бе открита и изложба с карикатури. Карикатуристът Евгени Начев отбеляза, че експозицията представлява камерна версия на националната софийска изложба на „Шипка“ 6 и дава възможност на публиката извън столицата да се запознае с подбрани произведения на български автори. Той посочи, че подобен тип изложби „говорят сами чрез произведенията“ и подчерта, че дори пропуснатите думи могат да бъдат „прочетени“ в картините. Във фоайето на кубратското читалище беше подредена и самостоятелна експозиция на д-р Драгомир Мирчев от Хасково. Той определи конкурса като елитен форум, който задава високи стандарти в жанра. В знак на благодарност д-р Мирчев дари на библиотеката свои авторски книги, сред които сатирични сборници, афоризми и текстове с илюстрации, част от десетте му издадени заглавия.
Всички присъстващи получиха и специален вестник с наградените творби и автори.
Поздрав към организаторите и участниците отправиха музикантите от оркестър „Славяни“ при Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1891“ с ръководител Румен Стоянов, и солистите Пламена Овчарова – Вутова и Георги Георгиев. Програмата беше обогатена и от вокалните изпълнения на Анита Димитрова от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. За поредна година, за да поздрави наградените в конкурса в Кубрат, пристигна музикантът Асен Масларски. От сцената той заяви, че ще „завижда“ на победителите, припомняйки мисъл на Марк Твен, че няма нищо по-трудно от това да преживееш чуждото щастие.