Писателят Георги Казанджиев дари част от архива си на библиотеката на Народно читалище "Йордан Йовков - 1870" в Добрич

Писателят и изследовател Георги Казанджиев дари част от своя личен архив на библиотеката на Народно читалище „Йордан Йовков – 1870“ в Добрич. Той поясни, че това не е първото му дарение за читалището и обеща, че няма да е последното.
Архивът, който Казанджиев предостави, съдържа текстове за народния съд в Добрич през 1945 г., както и материали за Варненския и Преславски митрополит Йосиф, който е бил архиерей на Варненската и Преславската митрополия в продължение на 51 години (1937–1988).
„В навечерието сме на велики дати, свързани с историята както на страната ни, така и на нашия град. Тези дарени страници са част не само от историята на Добрич, но и от националната ни памет. Това е резултат от 50-годишен труд“, заяви секретарят на читалището Красимир Масурски. Той отбеляза, че това е вече третият архив, който получават, и добави, че служител ще премине обучение за работа с архивни документи в Регионалната библиотека „Дора Габе“ и в Държавния архив – Добрич.
„Това не е първото ми дарение за читалището. Преди около десет години подарих своя архив от филми, посветени на войните и героите на Съветския съюз. Архивът за Народния съд и за митрополит Йосиф съм подготвил в четири комплекта – единият е предаден на Историческия музей, другият – на читалището, третият – на библиотеката, а четвъртият и най-голям – на Държавния архив в Добрич, където съм дарил над 10 000 страници“, разказа самият дарител Георги Казанджиев.
Той допълни, че част от втория екземпляр на труда му „Божества, богове, богини“, състоящ се от 14 800 машинописни страници, също ще бъде дарена на читалището. „Смятам, че тук ще бъдат най-дълго съхранени“, поясни Казанджиев.
Писателят посочи и своето основно послание: „Добруджа – това е България. В почти всичките книги, които съм писал, се провиквам срещу очевидните неправди: ‘Добруджа, ти разменна монета, разменена за пет копейки от Великите сили, време е да възстанеш, време е да се възродиш!’ Това е моето мото“, заключи краеведът.