„Този сборник е една миниатюрна карта на България. Защото действието в различните разкази се развива на три отделни места. Има софийски разкази, които подобно на романите ми за софийските магьосници, са така доста фантастмагорични, има доста магия вътре и хумор. Има морски разкази, където действието се развива в Бургас и в околността. Аз съм роден в Бургас и този град е много важен за мен. Там нещата са малко по-носталгични, меланхолични дори и са много свързани с атмосферата на морето, на брега. Има и едно трето място, което си е вече съвсем измислено, едно планинско градче – Стопан, където желанията се сбъдват, но не по познатия от приказките начин и там нещата са доста страховити и странни“, каза още авторът.
На въпрос кой всъщност е Рижият котарак той обясни, че това е едноименен герой от един разказ в сборника, който е успял да се пребори с тежката конкуренция и да се намести на корицата като заглавие.
„Имаше доста чудения как да кръстя сборника. Някои книги си идват така, директно с заглавието, като че ли магически. Така се случи с един мой роман, който просто си дойде с заглавието. И след това, дори като се чудех как да го сменя, не дойде нищо по-подходящо. А в случая с този сборник, напротив. Пробвах най-различни варианти, но така и не се получаваше. Накрая си казах, защо пък да не избера заглавие на някои от разказите. Много класически подход“.
Писателят посочи темата за порастването като една от основните в сборника, макар че не е била целенасочено търсена. Това не било учудващо, защото писани толкова дълго време разказите отразяват и автобиографични случки и спомени, които са подредени и пресъздадени художествено. Така се оказало, че в тях има много порастване, много деца, които се изправят пред предизвикателството на порастването и такива, които не искат да им се случва и се опитват се да избягат от този задължителен развой на събитията.
Той каза още, че по информация от първа ръка може уверено да твърди, че сборникът се харесва на тинейджъри, както и на техните родители, а понякога и на техните баби и дядовци.
Създателят на четирилогията "Софийски магьосници“ сподели, че в сборника има и разказ, който е продължение на историята от поредицата и е намигване към почитателите й.
По време на разговора тази вечер писателят каза, че се чувства комфортно в ролята на разказвач на кратки истории, цитирайки думите на писателя Стивън Кинг „Писането на дълго произведение е дълга връзка, а разказът е целувка с непознат в тъмното. Предизвикателството позволява свобода и експериментиране, а магията е „най-неговото“ нещо. Действителността притежава достатъчно реализъм, че да не се мъча да я търся“, каза още той.
Модератор на срещата-разговор, част от програмата на фестивала „Пловдив чете“, беше литературният критик и писател Мартин Касабов.
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на поредицата "Софийски магьосници". През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати" и с наградата за камерна пиеса на Театър 199 "Славка Славова" за пиесата "Кроасан".