„Пламен Бонев е привилегирован. Той е един от малцината наши художници-избраници на морската необят. Един от малцината, които тя видимо допуска до себе си. Платната говорят за дълбоко посвещение в тайнства. Веднъж уловени от четката на Бонев тайнствата стават икони, които могат да бъдат отнасяни и пазени далеч. Дори да не нарича себе си маринист, Пламен Бонев е възпитаник на морето, верен апостол на неговото учение“, казва той.
По думите му в изложбата духовитият художник не се сдържа да добави и провокация. Според него той приземява споменатата безграничност чрез нейна антитеза - ограничен обем на ябълка. „В няколко платна стилизира ябълката като символ на стеснена в материалното действителност. Дали „Ябълката на раздора“ от гръцката митология, дали „Забраненият плод“ от Стария Завет или „Златната ябълка“ от приказките - асоциации потичат сами. Безбрежният свят се свива до тясна форма и пространство – арена за съперничество между сладко и горчиво. В центъра ѝ - амбивалентната семка. Може да е зачатък, продължение на съществуването, но може и да е негово крушение в изкушение…“, казва Алексиев.
Той посочва, че Пламен Бонев е част от онова златно поколение художници, родени през 50-те. „Художници, не малка част от които вече считаме за живи класици. Не само талантливи, а и владеещи занаята в тънкост. Особено ценни и като приносители на живо, човешко изкуство. Незамърсено, некорумпирано от фарса, настъпващ с ИТ технологии и изкуствен интелект. Фарсът, имащ потенциал да заличи не само човешкото изкуство, но и самия човек…“, отбелязва още кураторът.
Пламен Бонев е роден през 1954 г. в София. Работи и живее в Благоевград. През 1979 г. завършва Националната художествена академия. Оттогава участва в над 150 общи изложби. Има и повече от 30 самостоятелни експозиции. Член е на СБХ, секция „Живопис“. В период от двайсет години е сценограф на кукления театър в Благоевград. Присъдени са му над десет награди за живопис и три за сценография. От 1991 г. до 2007 г. преподава живопис в „Лятна академия Люксембург“.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, почти всички галерии в страната, Пушкинския музей в Москва, кметството в Дюделанж (Люксембург), замъка Решел, галерията на гр. Олщин (Полша), банки в България, Германия и др. Негови картини са част от частни колекции в България, Швейцария, Полша, Русия, Германия, Люксембург, Италия, Уругвай, Франция, Белгия, Румъния, Гърция, Северна Македония.
/ВСР