Пламъкът на св. Йоан Рилски Чудотворец ще свети над нашия народ неугасимо до свършека на света, каза архимандрит Дамян

Пламъкът на св. Йоан Рилски Чудотворец свети над нашия народ повече от 1000 години и ще свети неугасимо до свършека на света. Това каза архимандрит Дамян, който отслужи празнична литургия в църквата „Свети Йоан Рилски“ в Пловдив по повод 1080 години от успението на светеца, на когото е посветен последният брой списание ЛИК.
Според архимандритът великите аскетични подвизи на рилския светец, неговата непрестанна молитва, сълзите, които е проливал за собствените си грехове и за целия свят, всекидневната му борба с греха и злото, остават тайна за нас по Божията воля.
Йоан Рилски е разбрал, че в живота е потребно само едно – Царството божие, посочи духовникът и допълни, че именно тази цел са познали и изследвали светците. По думите му свети Йоан Рилски е погледнал към тази единствена цел, а всеки, който стори това, има само една мисъл – Бога, само едно чувство – любовта, и само един стремеж – доближаването до Бога.
Архимандрит Дамян цитира част от Завета на светеца - „Бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към своите ученици: "Мир ви оставям, моя мир ви давам“… Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светиите наши, които просияха като светила в света със своите добри дела“.
Православният храм "Св. Иван Рилски" се намира в пловдивския квартал "Кършияка". Според преданието още през XVIII в. в северното пловдивско предградие съществувал малък параклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подножието на Таксим тепе, пишат в историята на църквата в сайта на Пловдивската митрополия. През 1848 г. Стоян Чалъков - Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото население в северната част на града. Няколко години по-късно храмът е построен, но на 3 март 1923 г. стихиен пожар унищожил до основи сградата. Оцеляла само камбанарията, построена в черковния двор. Още същата година започнало събиране на средства и през 1925 г. митрополит Максим положил основния камък, а през 1929 г. сградата на храма е завършена.