Плодовата мушица пренебрегва опасностите по време на размножителния период, сочи проучване

Плодовата мушица или още винената мушица пренебрегва риска от опасност по време на процес на размножаване, съобщи АФП, позовавайки се на британско проучване.
Латинското наименование на този вид муха е Drosophila melanogaster. Освен че прекарва голяма част от времето си да обикаля върху презрели плодове и кофи за боклук, тя също так се стреми да се размножава. 
Международен екип, ръководен от изследователи от Университета в Бирмингам, за първи път идентифицира мрежата от неврони в плодовата мушица, които управляват процеса на пренебрегване на заобикалящите я опасности по време на размножаване, на вземане на решения, както и нивата на допамин.
„Когато мъжкият е в процес на ухажване и е близо до чифтосване, виждаме много ясно, че когато се появи заплаха, той просто не я вижда“, обяснява д-р Каролина Резавал, която е ръководител на изследването.
Според учените с напредване на маневрите на мъжкия се увеличава допаминът в организма му. „Това действа като сензорен филтър, блокиращ разсейващите фактори и помагащ на животното да се концентрира върху задачата, когато е близо до целта“, допълва Резавал.
Екипът от учени открива, че в началната фаза на съблазняването плодовата мушичка успява да открие приближаваща я опасност. Това се случва чрез зрителните неврони, които изпращат сигнали към нервната система на насекомото.
„В този случай мухата е принудена да изостави обекта, който се опитва да съблазни и да избяга от опасността“, уточнява д-р Лори Казале-Дебат, първи автор на изследването, цитирана от Университета в Бирмингам. 
„Но ако маневрата за съблазняване продължава повече от няколко минути, количеството допамин се увеличава. Това блокира ключови сензорни вериги, намалявайки способността на мухата да реагира на заплахата и карайки я да се концентрира върху чифтосването“, допълва Казале-Дебат.
Според д-р Лиза Шойнеман от Свободния университет в Берлин (Freie Universität à Berlin) това отношение може да се срещне и при хората. „Представете си, че изкачвате планина и сте близо до върха. Дори ако времето се влоши, бихте могли да пренебрегнете тази опасност, защото сте толкова близо до целта“, каза Шойнеман.
Изследването е публикувано в сп. „Нейчър“.