Пловдив е домакин на Третата годишна среща на европейския проект BELIS

Учени, селекционери, семепроизводители и представители на организации за изпитване и регистрация на сортове от цяла Европа пристигат днес в Пловдив за Третата годишна среща на европейския проект BELIS (Breeding European Legumes for Increased Sustainability). Домакин на международния форум и национален представител в международния консорциум по проекта е Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ), съобщи Христина Ванчева, специалист „Комуникации“ в ЦРСББ. 
Проектът BELIS, финансиран по програма „Хоризонт Европа“, обединява 34 партньорски организации – научноизследователски институти, университети, международни организации и частни компании, работещи в областта на селекцията, семепроизводството, земеделието, изпитването и регистрацията на сортове.
Учените разработват съвременни инструменти за селекция и усъвършенстване на системите за изпитване на сортове и изграждат по-тясна връзка между науката, селекционерите, семенарския сектор, регистрационните органи и земеделските производители. Основната цел е да се ускори създаването на по-продуктивни, устойчиви и качествени сортове бобови култури и да се засили конкурентоспособността на европейската селекция и земеделие.
В проекта участват партньори от 17 държави: Франция, Германия, Испания, Италия, Великобритания, Белгия, Нидерландия, Норвегия, Дания, Швейцария, Литва, Либия, Чехия, Полша, Хърватия, Сърбия и България. Изследователските дейности обхващат 14 бобови култури – седем зърнено-бобови: грах, бакла, соя, нахут, леща, лупина и фасул, както и седем фуражни: люцерна, червена детелина, бяла детелина, едногодишни детелини, фий, еспарзета и звездан (Lotus corniculatus).
През изминалите три години изследователските екипи на ЦРСББ и Института по зеленчукови култури „Марица“ проведоха в рамките на проекта серия от полеви и лабораторни експерименти със 153 образеца грах. Учените изследваха техните биометрични характеристики, добив, съдържание на протеин и други важни показатели, като получените резултати бяха анализирани и на генетично ниво. В резултат на изследванията бяха идентифицирани най-перспективните линии и сортове. Те са използвани за хибридизация с цел потвърждаване на генетичните данни и създаване на нови сортове, съчетаващи ценни характеристики като висок добив и висока хранителна стойност.
Натрупаната в рамките на проекта богата генетична база ще даде възможност селекцията да бъде насочена към конкретни характеристики, търсени както от земеделските производители, така и от крайните потребители. По този начин научните резултати могат да намерят пряко приложение при създаването на ново поколение сортове грах, отговарящи едновременно на изискванията за продуктивност, качество и устойчиво земеделие, посочи Ванчева.