Пловдивската художничка и антрополог д-р Достена Лаверн представя „Сътворения: гръцки мотиви“ в столична галерия


„Сътворения: гръцки мотиви“ е заглавието на изложбата на д-р Достена Лаверн, която ще бъде открита от председателя на Съюза на българските колекционери проф. Валери Стефанов на 21 октомври в галерия „Българи“ в София.
Експозицията представя общо 40 картини, като повечето от творбите са правени специално за пространството на галерията. „Има специфични формати например, по-големи такива, някои от които рамкирани със сводове от прозорци от Стария град, специално обработени и рисувани от мен", каза пред БТА д-р Достена Лаверн.
Тя подчерта, че е много щастлива, че ще гостува именно на галерия „Българи“ в София, която миналата година е отбелязала 20 години от основаването си. Освен че галерията има авторитет и традиции, за нея пространството също е от значение. „Галерията всъщност е къща и всеки може да си представи картините в обитавано пространство. То позволява и по-специална сценография в различните пет пространства на галерията, които предразполагат към пътешествие от цикъл в цикъл“, смята художничката.
По думите ѝ новата ѝ изложба е вдъхновена от природните и митични пейзажи на Средиземноморието и по-специално на Гърция и в творбите ѝ се изгражда свят, в който Еросът и светлината се превръщат в живописна материя.
„Живописта е познание за света, не чрез дисекцията на анализа, а чрез чувствено единение с него. За мен тя е съзерцание, концентрация, молитва“, казва д-р Лаверн. Според нея нашият рационален свят привилегирова анализа. От гръцки "анализ" означава "разделяне", уточни тя и посочи, че това е необходимо, за да можем да оцеляваме и да структурираме, но и че на цивилизацията ни днес липсва обратния процес – синтезът.
„В живописта за мен е много важен именно този аспект – на синтезиране, на концентрация на енергия, образ и внушение. Като всяко изкуство, тя има силна сугестивна природа и влияе директно на подсъзнанието на зрителя“, каза тя и добави, че „когато нещо се прави с любов и стремеж към хармония, то настройва струните на душата на по-висока честота, а това е жизнено важно за хората и обществото“.
Като антрополог на съвременното изкуство д-р Лаверн сподели, че за съжаление през последните 30-40 години в съвременното изкуство доминират образите на разрушителни и ентропични процеси. „Образите са прозорци към паралелни реалности, чието съзерцание ги кара да се превъплъщават и да влияят на света и неговото бъдеще, както и на всеки човек поотделно. Те създават настроения и начин на осмисляне на света. Затова за мен е много важно да създавам картини, които материализират съзидателния принцип на природата.“
Художничката разказа, че светлината на Гърция винаги я е вдъхновявала, а познаването на гръцкия език, дух и литература, на древната и съвременна Гърция, както и на тракийската култура на родната страна - България помагат да улови и предаде жизнеността на този регион където, морето, въздухът, слънцето и земята са вплетени в интимното преживяване на битието.
Маслиновият цикъл в изложбата е рожба на безброй лета в съзерцание на маслините по хълмовете на Пилион – митично местообитание на кентавъра Хирон, учителя на боговете, споделя Лаверн. Според нея той приобщава зрителя към тайнството на митичното дърво, в чиито непредвидими извивки се разгъва паметта на сътворението, а в плода се дестилира втечнената светлина на елея. По думите ѝ цикълът резонира с философията на Пазолини за завръщане към свят, в който природата, митът и ритуалът оформят съвременен език за сакралното и архаичното, пренесени в настоящето. Платната ѝ, посветени на маслиновите дървета, преливат между човешкото и космическото – танцуващи самодиви, жрици и ръце, които „връзват и развързват ветровете“.
„Маслината е вълшебно дърво, на което художникът може да посвети цял един живот в съзерцание и изследване на формите, но и на духа, който твори чрез тях“, споделя авторката. „Освен че е натоварено с митологични представи в колективното несъзнавано, маслината оформя невероятни структурни композиции. Освен това огъвайки се бавно и търпеливо под слънцето, тя оцелява въпреки трудните условия и периодите на суша. Може би затова се идентифицирам с нея и способността ѝ да синтезира втечнена светлина“, каза Лаверн и добави, че една от последните ѝ работи е озаглавена „Автопортрет на маслина“.
Серията „Релеф и живопис“ представя творби с авторска техника, която, както се подразбира от заглавието, комбинира релефа и живописта. Серията е плод на търсенето на директен живописен език, въплъщаващ динамиката на творческите процеси в природата. Творбите от оригиналната серия представляват своеобразни тотемни архетипи на одухотворените елементи и стихиите Въздух, Огън, Вода и Земя, обединени от принципа на петия елемент: непознаваемото. Диалектиката на съзидателните и разрушителните потенции, организирани от Духа, е сетивно отразена в напрежението между светлина и сянка. Според Лаверн геометричните линии и релефът, от една страна, а от друга - дифузните внушения, създадени чрез натрупването на живописни слоеве, балансират динамиката на образа с усещането за дълбочина и медитативност. В много от платната центростремителното и центробежното, хаосът и хармонията непрестанно се преливат.
Третият цикъл в изложбата се нарича „Споделена тайна“ и е най-личният цикъл на художничката, свързан с нейни интимни преживявания и пътувания по света.
Родената в Пловдив Достена Лаверн съчетава пътя на художник, преподавател и антрополог в Страсбургския университет. От 2015 г. насам авторката е представяна от парижката галерия „Studio Cui Cui“, както и от галериите „Амфора“и „Мириам Богс“ в Страсбург. Има реализирани седем самостоятелни изложби и участия в международни форуми – сред които Зимният салон на съвременното изкуство (2016, 2017) и „Експо Вакен“ (2018). Изложбата ѝ в Съвета на Европа през юни 2022 г. откроява личния ѝ почерк на европейската сцена – съчетание от дълбочина на прозрението и живописна чувственост. Българската публика я познава от експозицията „Medi-Terra“ (Галерия „Димитър Георгиев“, Пловдив, 2023), където две от нейните платна стават част от постоянната колекция. Достена Лаверн е световно превеждан и признат поет с шест стихосбирки и множество участия в международни форуми на поезията. Автор е на две монографии в областта на антропологията, разкази, критика, сценични постановки, есета, литературни и философски преводи, публикувани в антологии и списания в САЩ, Европа, Латинска Америка и Северна Африка. От 2019 г. работи задълбочено върху монография, посветена на съвременното изкуство на базата на многогодишни теренни и теоретични изследвания във Франция, Гърция и България. През 2024 г. става основател и aртистичен директор на фестивала за световна литература и изкуства „Летерапопули“ в Пловдив.

Велико Търново

Читалище „Надежа“ във Велико Търново вече разполага с обновени пространства

Народно читалище „Надежа 1869“ във Велико Търново вече разполага с обновени пространства. Председателят на читалищното настоятелство Боряна Маринова и секретарят...

София

Националният център за полярни изследвания участва в семинар за сътрудничество в Румънската академия на науките

Между 14 и 15 октомври в Румънската академия на науките се провежда съвместен семинар, посветен на възможностите за сътрудничество между...

Сливен

Концерт на румънския камерен ансамбъл за старинна музика „Антон Пан“ ще се състои в Сливен

Концерт на румънския камерен ансамбъл за старинна музика „Антон Пан“ ще се състои на 21 октомври в Кукления театър в...

София

Започна кандидатстването за третото издание на „Младежки конкурс за нова песен“

МУЗИКАУТОР и Националният студентски дом обявяват начало на кандидатстването за третото издание на „Младежки конкурс за нова песен“. Музикантите могат...

Разград

Община Разград и тази година ще насърчи с еднократни стипендии даровити ученици

Община Разград ще насърчи отново с еднократни стипендии ученици, постигнали успехи през годината в различни сфери на изкуствата, науката и...

Смолян

В Смолян обучаваха ученици как да използват изкуствен интелект

В Смолян обучаваха ученици как да използват изкуствен интелект (ИИ), съобщиха от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) в...