На Кръглата маса бяха представени осем научноизследователски проекта.
Проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова от Института за икономически изследвания при БАН представи проект, който анализира опита на страни извън ЕС в зеления преход, доколкото промените в климата и усилията за тяхното преодоляване са проблем със световно значение.
В друг проект от Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов заедно с Икономически университет – Варна изследват развитието на селските територии, като се предлагат модели за тяхното устойчиво развитие.
Доц. д-р Янислав Желев от Бургаския свободен университет представи проект, осъществяван съвместно с Института по стандартизация, в резултат на който са разработени иновативни практики във висшето образование и внедряването на зелените стандарти.
Доц. д-р Таня Георгиева и доц. д-р Гергана Славова от Икономически университет – Варна представиха проект, в който се изследват селски региони с фокус върху Североизточния район относно ефектите на зелената трансформация върху селското стопанство.
Докторант Александра Корчева от Софийския университет представи научен проект, с който се оценява отношението и предпочитанията на гражданите за зеления преход.
Проф. Радостина Бакърджиева от Института за икономически изследвания при БАН представи изследователски проект, който цели да установи доколко устойчиви са нефинансовите предприятия в трите аспекта – икономическа, социална и екологична устойчивост и връзката между тях.
Проф. д-р Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив представи проект за кръгово земеделие, осъществяван съвместно с партньорски организации от Италия и още 10 университета от ЕС. Проектът, който е в основата на проведената в Пловдивския университет кръгла маса, се ръководи от проф. Даниела Бобева. Той включва изследване на теоретичните аспекти на прехода към зелена и устойчива икономика, включително проблемите на поведението на гражданите в контекста на поведенческия икономикс, конвергенцията и кохезията.
Като резултат от форума ще се обединят усилията на учените, посветили изследванията си на зеления преход, чрез създаване на база данни с български публикации, разширяване на преподавателската дейност и акцентиране върху новите процеси и стандарти. Учените са се обединили около необходимостта да се преодолеят пречките пред научните изследвания по темата за зеления преход – ограничеността на публикуваните данни като времеви период, ограниченията пред сравнимостта на данните за целите на международни сравнения и необходимостта да се използват платени бази данни. Високият капацитет и международна разпознаваемост на българските учени в областта на зеления преход се демонстрира от това, че по представените проекти са публикувани близо 100 статии в научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация.
БТА припомня, че вчера отново в Пловдивския университет бе обсъдена темата за връзката между околната среда и здравето, по време на научната конференция „Околна среда и здраве: социо-технически бариери и перспективи за издигане на качеството на живот на човешките колективи“ на „Жан Моне център за високи постижения“.