Проучването хвърля нова светлина върху ролята на светлината за една от най-важните биологични функции на човешкия организъм – съня. Нарушенията в съня са свързвани с редица проблеми, включително промени в настроението, затруднения с паметта, нарушения в обмяната на веществата и по-висок риск от дългосрочни здравословни последици.
Учените отдавна знаят, че светлината влияе върху вътрешния биологичен часовник на човека, който регулира кога организмът се чувства бодър и кога настъпва умората. Лабораторни изследвания показват, че светлинното въздействие може да променя времето за заспиване и структурата на съня, но досега оставаше въпросът доколко тези ефекти се проявяват в реалния живот.
За да проучат това, изследователският екип е използвал данни от ежедневието на 89 възрастни, които са носили светлинни сензори и устройства за проследяване на съня. Сензорите са измервали т.нар. меланопична светлина – вид светлина, който има най-силно влияние върху регулирането на циркадния ритъм, или вътрешния часовник на организма. Участниците са водили и дневници за съня си.
Данните, събрани за повече от 500 дни, показват, че хората, които са били изложени на по-ярка дневна светлина за по-дълго време, обикновено са заспивали и са се събуждали по-рано. По-редовните светлинни навици през седмицата също са били свързани с по-здравословен режим на сън.
Изследователите са установили още, че участниците с по-стабилно излагане на светлина и с по-малки колебания между много слаба и много ярка светлина са имали по-дълбок сън в първата част на нощта. Тази фаза на съня е особено важна за възстановяването на организма, паметта и нормалното функциониране на мозъка.
Според учените резултатите са важни на фона на съвременния начин на живот, при който много хора прекарват по-голямата част от деня си на закрито при осветление, значително по-слабо от естествената дневна светлина. В същото време вечерното излагане на изкуствена светлина често е по-силно, отколкото организмът очаква при подготовката си за сън.
Това разминаване между естествения светлинен цикъл и ежедневната среда се свързва с нарушения в биологичния часовник и може да има негативни последици за здравето. Новото изследване показва, че подобни светлинни модели могат да бъдат проследени в реални условия и че по-добрите светлинни навици са свързани с по-качествен сън извън лабораторна среда.
Екипът е сравнил и субективните оценки на участниците за качеството на съня им с данните от носимите устройства. В повечето случаи двете оценки са съвпадали, но при хора с по-нарушен сън – например с по-малко дълбок сън – разликите между усещането им за съня и измерените показатели са били по-големи.
„Нашите открития показват, че по-светлите дни и по-стабилните светлинни навици не са просто нещо приятно, а могат да бъдат от основно значение за по-здравословния сън“, заявява водещият автор на изследването Алтуг Дидикоглу от Университета в Манчестър и Измирския технологичен институт в Турция.
„По-светлите дни могат да доведат до по-добри нощи“, обобщава Дидикоглу, като подчертава, че поддържането на стабилен светлинен режим и избягването на резки промени между тъмни и ярко осветени периоди може да помогне за укрепването на естествените ритми на организма.