Регионалният археологически музей (РАМ) в Пловдив обнови изцяло техническата база на лабораторията си за консервация и реставрация на артефакти. Това съобщиха за БТА от музея. Финансирането е на стойност 42 370 лева, като средствата са осигурени от Министерството на културата по проект „С грижа за движимите културни ценности – оборудване на Лаборатория за реставрация и консервация“.
Ръководител на проекта е един от реставраторите в музея Мая Николова. Тя разказа подробно за спецификите на работа конкретно с керамични артефакти. "Керамиката пристига в безброй торбички и част от фрагментите от един съд могат да се намерят на различни места. Затова първо се почистват от пръстта, после се почистват от соли, изкисват се във вода и започва търсенето на фрагментите", обясни Мая Николова.
По нейни думи понякога се изследват цели профили, а понякога части от съдове. Съдове, които имат голяма част в оригинален вид е възможно да се възстановят изцяло, като липсващите части се изграждат с гипс, а следващият етап е тониране бои.
"Всичко това подлежи на документиране, като се водят записки преди, по време и след реставрацията и се фотографират. Необходима ни е фототехника, която беше закупена по проекта. Част от предметите е необходимо да се наблюдават под микроскоп. Вече имаме хубав дигитален микроскоп, с който можем да правим снимки в детайли", каза още ръководителят на проекта.
Микромотори, ултразвукови скалери, влагоабсорбатори, компютърна и фототехника, шкафове за съхранение на химикали, лаптоп, цветен принтер, маси, столове и бюра с подвижен механизъм също са част от закупеното оборудване по проекта. Новото и модерно оборудване ще подпомогне реставраторите, като ще осигури по-благоприятна и удобна среда, а процесите по реставриране на артефактите ще бъдат значително улеснени.
Лабораторията реставрира средно около 1500 предмета годишно, което е наложило разширяване на пространството и подобряване на техническата база. "Изисква много интензивна и постоянна работа, за да подменяме нещата, които се амортизират като техника и материална база, за да поддържаме високо ниво, каквото сме заложили. Лабораторията по реставрация и консервация е основно звено в структурата на музея. Затова кандидатствахме и по този проект", коментира Елена Филадска, част от екипа на РАМ-Пловдив.
Като собствен принос по проекта е обновяването и разширяването на работните помещения. Това не е заложено в проекта и е извършено със средства от музея, коментираха от РАМ-Пловдив. В едното помещение се реставрират артефакти направени от бронз и различни метали, а в другата част от ателието се работи основно с керамика. Към момента в музея работят двама реставратори с над 30 години опит, но се предвижда в бъдеще разрастване на помещенията и увеличаване на щатните бройки.
Реализирането на този проект от една страна подобрява условията на труд, въвеждаме нови технологии и модернизирани микроскопи, с които да има по-професионални условия за работа. Идеята е, че всичко, което е видимо за посетителите минава през лабораторията по реставрация и консервация затова държим тя да отговаря на високи изисквания, допълни за БТА Филадска.
"За един музей лабораторията е много важна. Не са много музеите в страната, които имат лаборатории. Реставраторите придават завършен вид на находките", каза д-р Аксиния Бутева.
Всички дейности по проекта са приключили за около четири месеца. В екипа по проект „С грижа за движимите културни ценности – оборудване на Лаборатория за реставрация и консервация“ са работили още Милица Илиева, Елена Филадска, Росица Миткова и Галя Панайотова.
Този проект е първата стъпка към друг по-голям проект, също финансиран от Министерството на културата. Той е свързан с обновяване на постоянната експозиция в музея.
Модернизацията и реализирането на проекти като този са част от дългосрочната стратегия на музея за създаване на съвременна, функционална и устойчива среда за опазване на движимото културно наследство на България, посочиха още от музея.