Подкрепа, време и разбиране липсват на учителите днес, каза преподавателят Светослав Георгиев от Добрич

На българския учител му липсват три неща – подкрепа, време и разбиране. Мисля, че ако успеем да си спечелим тези три неща, можем да постигнем целите, които не са кой знае колко сложни. Това каза за БТА Светослав Георгиев. Той е на 29 години, докторант на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Веднага след завършване на висшето си образование е назначен за учител по история и цивилизации в основно училище „Стефан Караджа“ – Добрич (ОУ). Носител е на Грамота за принос в развитието на образованието на Община Добрич и на приза Учител на годината на ОУ „Стефан Караджа“. По повод Международния ден на учителите (5 октомври) Светослав Георгиев разказа за своите виждания за професията, историята и учениците. 
Според него да си учител е интересна симбиоза между отговорност, чест и забавление. Отговорността се състои в това, че трябва да предаде славните и трагичните страници от родното минало с нужната обективност, но и емоция, защото както са казали далеч по-мъдри хора – всичко е история, но тя трябва да бъде предадена по такъв начин, че да се просълзим пред героизма на предците си. Чест, защото чрез своята работа всеки един учител разкрива нов свят пред очите на учениците си. Свят, който е изпълнен с трудности, предизвикателства, но и с поуки и възможности, които помагат на децата да се формират като добри и достойни хора. Третият аспект от симбиозата да си учител е забавлението – ако в час не успееш да пресъздадеш емоциите на миналото, ако през междучасието не успееш да се доближиш до своите ученици, ако в свободното си време не се забавляваш с това, което правиш, просто не е имало смисъл от деня ти.
Светослав Георгиев каза още, че не гледа на себе си като учител или преподавател, а по-скоро се опитва да бъде приятел на учениците си. Да бъде човек, с когото те да могат да си поговорят за това, което ги вълнува, но и да бъде човека, който ще им помогне да опознаят света около тях. „Макар и да прозвучи високопарно – за мен ролята на всеки учител е да бъде пример за децата. Пример като поведение, като морал, като знания, защото това е много по-ценно за тяхното развитие от всички училищни уроци“, казва още той.
Учебниците не учат учениците на критично мислене, казва още той. „Осъзнавам, че вероятно това звучи скандално, но е факт. Тук идва ролята на учителя, който по време на часа трябва да подкрепи децата в разбирането и осмислянето на новото знание. Аз вярвам, че като учител имам възможността и отговорността да помогна на хората в осъзнаването на историята не като сух разказ за отминалите събития, а като машина на времето, в която гледайки назад виждаме бъдещето си. Както е казал мъдрият ни народ: „Само ако сведем глава пред миналото, можем да видим бъдещото в краката си“. Това е целта ми в класната стая – учениците да видят своето, нашето бъдеще“, казва Георгиев.
Според него по въпроса за учебниците може да се отговори и малко по-абстрактно. „Учебниците не ни учат на това да бъдем честни, смели и достойни хора. Тук на помощ идва семейството и училището, които, поне според мен, трябва да възпитат у децата стремеж както към тези добродетели, така и към най-важната ценност – свободата“.
Всеки човек е рожба на своето време, казва още Георгиев. „Казвам това, защото прави впечатление как от година на година става все по-трудно да обясня на децата защо трябва да обичат родината си. Някъде през годините, а и може би заради начина ни на живот, се е прекъснала тази свещена връзка между рода и родината. И това е нещото, което най-осезаемо липсва у повечето ученици. За огромно мое щастие тази връзка се възстановява достатъчно качествено през годините, в които децата учат в ОУ „Стефан Караджа“, защото от най-ранна детска възраст те стават част от празниците, които са посветени на нашето минало и традиции“, допълва той. 
Светослав Георгиев каза и какво според него липсва на българския учител в днешно време. „Според мен на българския учител му липсват три неща – подкрепа, време и разбиране. Но за да не съм толкова лаконичен, ще си позволя да ви споделя защо за мен това са трите пласта на една здрава основа, върху която всеки има шанс да построи нещо. Както обича да се шегува един приятел – “Един строи тоалетна, а друг дворец – въпрос на възможност”. 
Подкрепа
"Аз съм човек с голям късмет. Само няколко месеца след като завърших висшето си образование, започнах работа в ОУ „Стефан Караджа“ в град Добрич. Тук е моментът да изкажа благодарност към директора на училището госпожа Анжела Панчева за протегнатата ръка, както и за доверието и свободата, която получавам всеки ден в училище. От ден първи на своето влизане в училище, вече от другата страна, получих подкрепа и доверие от целия колектив, който ме прие като неразделна част от себе си, без да се нуждаят от тест период. Тази подкрепа е важна за всеки човек, особено ако той идва директно от студентската скамейка, както бях аз преди седем години. Тази подкрепа улеснява ежедневието, но и задължава, защото всяка протегната ръка трябва да бъде заслужена, само тогава може човек да очаква и други протегнати ръце."
Време
"Всяка човешка дейност изисква определено време, за да се извърши качествено. За мен учебният предмет история има за цел да научи учениците защо и как да обичат родината си и да мислят. Нито една от тези цели не би могла да стане реалност в отсъствие на време. Трябва време за трениране на онези умения, които ще потрябват и извън часа по история."
Разбиране
"Третата съставка в рецептата е разбирането. То трябва да бъде факт, за да има резултати. Разбирането трябва да се плете като паяжина. Разбиране между колеги, разбиране между учениците и учителя и най-важното звено – разбиране от родителите.
Мисля, че ако успеем да си спечелим тези три неща можем да постигнем целите, които не са кой знае колко сложни", каза Георгиев.