Подмостието на НДК е особен космос, някаква друга планета, каза началникът на отдел „Култура и туризъм“ към Районния съвет Тараклия Татяна Папурова

Сцената на Националния дворец на културата в София е особен космос, някаква друга планета. Имах късмета преди 25 години да бъда като артистка там“, каза началникът на отдел „Култура и туризъм“ към Районния съвет Тараклия Татяна Папурова. Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в Тараклия за представянето на мартенския брой на списание ЛИК, посветен на 45-годишнината от откриването на НДК.
Папурова разказа още, че за нея участието в това събитие има и личен смисъл, тъй като „моята артистична дейност също тази година става на 45 години“.
По думите ѝ това е „най-хубавата и най-щастливата част“ от живота ѝ, свързана със сцената и изкуството. Тя подчерта, че има съществена разлика между ежедневието и излизането на сцената – било то в дом или дворец на културата. По думите ѝ тя е имала късмета преди 25 години да бъде на сцената на Националния дворец на културата в София, която определи като „особен космос, някаква друга планета“.
Според нея изкуството е нещо особено и ако човек притежава „някакъв малък талант, някаква искрица“, той трябва да я развива.
Говорейки за ролята на Дома на културата в Тараклия, Папурова отбеляза, че в такъв малък град това е центърът на обществения живот. По думите ѝ именно там се създава средата за културно развитие, докато икономиката осигурява прехраната на хората, „които работят и се грижат за семействата си“, а културата дава емоцията и радостта.
Тя разказа, че всеки ден следобед сградата на Дома на културата се изпълва с живот – започват репетиции, в които участват танцьори, певци, музиканти и актьори. „Какви ли не бъдещи велики хора влизат в сградата“, каза Папурова. Тя подчерта, че дейността продължава до късно вечерта и е свързана с много труд и силни емоции. Според нея работата на артиста е трудна, но си струва.
Татяна Папурова обърна внимание и на активния културен календар, като даде пример с предстоящия великденски концерт „Червен, червен Великден“. Тя отбеляза, че подготовката за подобни събития обединява различни възрастови групи – от най-малките, които боядисват яйца, до големите, които подготвят празнични изненади за децата.
Особено впечатляващо за нея е участието на родителите в културния живот. По думите ѝ, докато децата репетират, „младите майки се събират в съседната стая и също танцуват“, което Папурова определи като „един живот, едно бъдеще, една култура, която ще живее винаги“.
В заключение тя подчерта значението на културата за съхраняването на идентичността. Припомни, че езикът и песните, които човек получава от своето семейство, трябва да бъдат предадени на следващите поколения. „Докато звучи българската песен, играе се българското хоро и звучи българската гайда – ще живеят българите“, каза тя и допълни: „Това е културата, това е радостта, това е бъдещето“.
Районният дом на културата „Степан Танов“ в Тараклия е изграден през 1959 година и от създаването си изпълнява ролята на основен културен център на града. В него традиционно се провеждат концерти, театрални постановки, фестивали и други културно-масови и спортни събития, които обединяват жителите на района.
Домът на културата е част от мрежата от културни институции, създадени в региона още през втората половина на двадесети век, и продължава да развива активна дейност и днес, като подпомага творческите колективи и съхраняването на местните традиции.
Институцията носи името на видния деец на културата и изкуството, бесарабския българин Степан Танов, който има значителен принос за развитието на културния живот в Тараклийския район. През 2020 година на сградата на дома на културата беше открита паметна плоча в негова чест.