Подобно на хората, младите маймуни се закачат с по-възрастните

Подобно на хората, младите маймуни - представители на четири вида човекоподобни, се закачат с по-възрастните, съобщи АФП, позовавайки се на научно изследване, публикувано в "Протоколи Б". 
Взимането на предмет от ръцете на друг представител на вида, извършване на действие, обратно на желаното от другите - закачките са на границата между играта и агресията и имат за цел да изненадат и да тестват реакциите на отсрещната страна. Подобни шеги рядко се превръщат в агресивно поведение, обясни пред АФП водещият автор на изследването Изабел Лаумер, специалист по приматите и когнитивна наука в института "Макс Планк".
Известният приматолог Джейн Гудoл  е наблюдавала групи шимпанзета в дивата природа. Тя е забелязала, че понякога младите безпокоят спящите възрастни, скачайки върху тях, хапейки ги или дърпайки козината им. Възрастните представители на вида реагират спокойно. 
Изабел Лаумер и учени от факултета по антропология на Калифорнийския университет в Лос Анджелис описват този феномен в детайли, работейки с  75-часов видеозапис на четири вида човекоподобни - шимпанзета, бонобо, горили и орангутани. Изследователите са се съсредоточили върху активността на един млад представител на всеки вид на възраст между три и пет години. Идентифицирани за 18 типа закачливо поведение. 
Най-активни се оказват шимпанзетата. Младата маймуна обожава да бута заспал възрастен или да застава на пътя му. И шимпанзето, и бонобо, и орангутанът скубят възрастния до тях. Младата горила провокира възрастния, като го блъска. 
Голяма част от тези закачки се повтарят, докато отсрещната страна не реагира. При по-малко от един на пет случая закачката е изненадваща. Учените са забелязали, че закачките могат да се превърнат в обща игра със смяна на ролите в една четвърт от случаите. Това показва, че закачката все пак е асиметрично действие - като цяло провокация на млад към възрастен, докато играта изисква равнопоставеност на участниците. 
Екипът учени е стигнал до заключението, че има малко разлики между шегите, практикувани от четирите вида маймуни. Закачката и когнитивният капацитет, който изисква тя, би трябвало да са се появили у предшественика на човека и на съвременните примати преди около 13 млн. години. Според Изабел Лаумер при децата закачката позволява да се тестват социалните граници. Освен това подобно поведение носи взаимна радост, която усилва връзката между представителите на вида. Лаумер не изключва възможността шеговитите закачки да съществуват и сред други видове маймуни, както и сред големите бозайници.