„Лош инженеринг“ означава, че проектирането, конструкцията и изборът на материали са били неподходящи за екстремните условия, с които е трябвало да се справят.
При имплозията на „Титан“ през юни 2023 г. загинаха всички петима пътници на борда, включително изпълнителният директор на „Оушън Гейт" Стоктън Ръш.
Американският Национален съвет по безопасност на транспорта (NTSB) установи, че инженерният процес, свързан с плавателния съд е бил „неадекватен“, което е довело до неизправности – т.е. апаратът не е успял да покрие изискванията за здравина и устойчивост.
От NTSB казват, че тъй като компанията не е направила адекватни тестове на „Титан“, тя не е била наясно с реалната му здравина и не е знаела, че апаратът е повреден и трябва да бъде изведен от експлоатация преди последното си пътуване.
„Титан“ изчезна в северната част на Атлантическия океан в опит да достигне останките на „Титаник“, които лежат на около 600 км от град Сейнт Джонс в канадската провинция Нюфаундленд и Лабрадор.
Изпълнителният директор и съосновател на „Оушън Гейт" Стоктън Ръш управляваше „Титан“ по време на последното му пътуване. Пътниците, всеки от който беше платил по 250 000 долара за участие в приключението, бяха дълбоковондият изследовател Пол-Анри Наржоле, пакистанците Шахзада Дауд и 19-годишният му син Сюлеман Дауд и британецът Хамиш Хардинг.
Проектиран и построен от „Оушън Гейт", „Титан“ е с дължина от 6,7 метра, като пътническото отделение е било направено от карбонови нишки, а куполите и част от другите сегменти от титан.
Подводният апарат, който имплодира на дълбочина от 3363 метра (останките на „Титаник“ се намират на 3880 метра) е бил втора версия на плавателния съд, като първата е била отхвърлена след изпитания.