Подземното напрежението преди труса в Мианма може да се е трупало в продължение на 200 години, казва геофизик

Десетилетия, вероятно два века, е продължило натрупването на подземното напрежение, предшестващо мощното земетресение, което разтърси Югоизточна Азия миналия петък, казва пред ДПА германският професор по геофизика Мартин Казер.
Във вторник управляващата военна хунта в Мианма съобщи, че броят на загиналите е достигнал най-малко 2719 души, над 4500 са ранени, а стотици все още са в неизвестност.
Според Казер, който ръководи отдела за геофизични рискове на презастрахователната компания "Мюних Ре" (Munich Re), при труса се е срутил небостъргач в Банкок, намиращ се на повече от 1000 км от епицентъра в Мианма. Това вероятно се дължи на глинестата почва, върху която е издигната тайландската столица.
Земетресението е станало по протежение на най-значимата разломна линия в Мианма - тази в Сагайн, отбелязва ДПА.
"Този разлом преминава през цялата страна в посока север - юг. Земетресението с магнитуд 7,7 е едно от най-силните, регистрирани някога в Мианма", казва той.
Тук се срещат Индийската плоча на запад и Евразийската плоча на изток. Според Казер те се движат хоризонтално, като източната част от север на юг, а западната - в обратна посока.
"Тези плочи се движат с постоянна скорост от около два сантиметра годишно", казва той. "Напрежението, което се е натрупало между тях, е било отприщено бързо от силното земетресение", каза Мартин Казер.
Според него то се е натрупвало там в продължение на 200 години.
Банкок е на повече от 1000 километра от Мандалей. Според геофизика вторият фактор за срутването на сградата е, че тайландската столица е построена върху изключително рохкава почва. Река Чао Прая е отлагала седименти с дебелина до няколкостотин метра в продължение на хилядолетия, твърди Казер. 
"И когато тази маса започва да вибрира, амплитудата на движение на почвата се увеличава. И това вероятно е довело до факта, че в Банкок също са регистрирани сериозни щети", каза той.