Поетът има призвание да реставрира същността на вярата, която днес е профанирана, смята д-р Димитър Калев


Днес понятията за вяра и религия са профанирани, а те са могъщи познавателни инструменти, временно занемарени от материалистичните култури. Поетът и лекарят имат призванието да реставрират тяхната мистериална същност. Това каза в интервю за БТА д-р Димитър Калев, който наскоро издаде нова стихосбирка „Аз победих света“ (изд. „Захарий Стоянов“). Той ще проведе творческа работилница на тема „Кой създава смисъла в литературата“ заедно с писателя Ангел Г. Ангелов на 24 ноември в рамките на инициативата „Ден на европейските автори“ на варненското читалище „Искра 1924“, продължаваща до 12 декември. 
Попитан как идват неговите стихотворения, д-р Калев обясни, че гледа на тях като на мислеща лирика, защото винаги, когато понечи да мисли метафизично, това става лирично. Според него животът в интимната тъкан на мисленето е музикални слогове, така идват и стихотворенията. Това се случва предимно рано сутрин, преди зазоряване, когато все още звездите са видими, а съзерцанието им е най-простата метафизика за всеки земен човек. Подреждането на думите вече е труд, техника и занаятчийство. Смята, че вкусът към англо-американската поетика от края на миналия век, имитирана в различни репрезентации и в Европа, и у нас, отминава безвъзвратно. Възраства Пенчо-Славейковия усет към метафизиката на езика и тъкмо чрез него поетът кандидатства за бог, защото езикът е божествено същество в пантеона на всичките небесни йерархии, каза поетът.
Той самият не редактира по няколко пъти своите работи, но понякога с часове и дни търси най-прецизното и красиво словосъчетание. Не му се нрави, че често определят стихотворенията му като неразбираеми, но признава, че тези, които харесват разбираемата поезия, не са сред приятелите му. За него в лириката неразбраното възниква внезапно и буквално взривява логиката на читателя, изстрелва я вертикално нагоре и отвъд. А в разбираемата поезия, дори когато е много талантлива и вълнуваща, винаги съзира нещо филистерско. „Докато мисля лирично, аз измолвам небесното царство. За мен лириката е земна работа, която превръща плътта в слово. Така и Земята постепенно става Слънце. И ако това не са тривиални метафори, а субстанциалност, значи молитвите ми са чути“, посочи авторът.
Попитан дали е необходимо лекарят и поетът да бъдат вярващи хора, д-р Калев отвърна, че със сигурност те не трябва да бъдат с механистичен светоглед, а в социално-политическите си възгледи не бива да поддържат държавния секуларизъм, защото нито лириката, нито човешкото здраве и болести, нито обществените движения са само от мира сего. „Днес понятието за вяра е профанирано, както и понятието за религия. И двете са могъщи познавателни инструменти, временно занемарени от материалистичните култури. Днес поетът и лекарят, освен всичко, имат призванието да реставрират мистериалната същност на вярата и религията“, смята той, като припомня, че в древността жрецът е бил и лечител, и учител, и музагет.
Според него в наше време само лиричното мислене е способно да надниква към великата тайна, наричана Христос, а в съвременните култури е останало нещо от древните мистерии и посвещения само във виденията и метафорите на днешните поети. „Смайващият блясък на лиричните образи, познавателната мощ на лиричната поетика – всичко това възниква във вдъхновението на поета като мислеща воля, която хем е сила на неговия аз, хем е любов, вливаща се в нашите азове отвън. Нещото, възникващо и преживяващо се едновременно и в нашия микрокосмос, и в универсалния макрокосмос – този особен и рядък къс време, това за мен е Христос. Тогава разбираш, че и твоят аз е Христос, и Христос е азът на всемира. И тази заедност не е просто религиозна нагласа, а познание“, споделя възгледите си д-р Калев.   
Сътворението той вижда като акт на себепознание. „Бог създава човека, за да пресъздаде себе си, по-точно аспект от своя субстанция. Всички предчувстваме, че в нашия, общочовешки случай, Бог е замислил йерархия на свободната творческа воля. Свещените текстове твърдят, че нито една от небесните йерархии, от ангели до серафими, колкото и могъщи да са, нямат свободна воля, а само претворяват една върховна воля. Знам, че човек е не просто венец на творението, а самата същност на творението като свободна творческа воля“, обяснява той и добавя, че в наше време човеците сме длъжни да пожертваме егото си, за което се изисква не само мъжество, тривиален морал и съвест, а и посвещение. 
Попитан дали вярва във Второто пришествие, лекарят поет сподели, че живият образ на Христос ще се явява в стиховете на поетите естествено, от само себе си. Ще се явява и като наставник за музика и красота, и като утешител на творческото страдание и това за него е същността на Второто пришествие – Христос да съучаства в битието ни като етерно видение, като морално преживяване, а повторното Му раждане в плът и кръв е суеверие.
Д-р Димитър Калев е роден на 17 октомври 1953 г. в Омуртаг. Завършил е Медицинския университет във Варна. Придобива специалност "Вътрешни болести", пневмология и фтизиатрия, а по-късно и онкология. От 2008 г. е началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ „Св. Марина” във Варна. Хабилитиран доцент през 2007 г. разработва научно-практическите проблеми на цитопатологията в пулмологията.
Създател е на математичен модел за цитодиагностика на плевралните изливи. Член е на Българския лекарски съюз, Съюза на учените в България, Българското онкологично дружество, Българското дружество по белодробни болести, ESMO.
Освен в областта на медицината се проявява като публицист и поет. Автор е и на поетичните книги „Страданието на Светлината”, „Да ме поливате отвъд”, „Триада”. Член е на Съюза на българските писатели от 2000 г.