Поезията е езикът на моите меланхолии и тъги, а фотографията е възхитата пред красотата на заобикалящия ни свят, каза проф. Цочо Бояджиев

„Гласовете на поезията, философията и фотографията са гласове за различни неща. Философията е по-скоро усилие да се разбере механизма, по който се движи светът, поезията е езикът на моите меланхолии, на моите тъги, а фотографията е възхитата пред красотата на заобикалящия ни свят“. Това каза в интервю за БТА философът, поет и фотограф проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев.
Смятам, че тези езици могат да бъдат използвани паралелно и това е много добре показано в една театрална постановка на Маргарита Младенова в театър „Сфумато“. Театралният спектакъл е по мои стихове и се вижда, че поезията, театърът и фотографията могат да вървят заедно, добави той.
Повод за разговора е предстоящо представяне на поезия и фотографии на проф. Бояджиев в софийската галерия „Синтезис“. Изложбата ще бъде открита на 16 октомври и ще остане в галерията до 22 ноември, разказа професорът.
Съпътстващата програма към изложбата включва представяне на избрани от него фото книги на 4 ноември, представяне на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ във фото ателие „Братя Трейман“ на 10 ноември и поетично четене на стихове от Цочо Бояджиев по световни фотографии на 18 ноември. Стиховете ще чете актьорът Стефан Прохоров.
Самата изложба включва 40 черно-бели фотографии по поетичната книга „Някога бях“, също с 40 стихотворения „Търсил съм някакви сходства между стихотворенията и фотографиите, но няма строго съответствие, не е прекалено ригидно, че дадена фотография е илюстрация към определено стихотворение“, разказа проф. Бояджиев.
По думите му черно-бялата фотография е по-пестелива от цветната, не толкова бъбрива. Тя по-скоро борави със самата светлина, а не с дериватите на светлината, каквито са цветовете. Много по-прост е езикът и за мен по-силно е внушението при черно-бялото снимане, заяви той.
Започнах да снимам сериозно на много късна възраст, със скромното намерение да се науча да снимам прилично, но постепенно амбициите ми станаха по-големи – да правя сериозна фотография, да търся фотографското в света, който ме заобикаля,  разказа професорът, който вече има поредица самостоятелни изложби и участия в няколко общи.
„Модният тренд е трендът на преуспелия човек и това е героят на нашето време – непукистът, които преодолява всякакви трудности. Но дълбоко в себе си човек е раним и поезията и добрата фотография откликват на тази негова ранимост и уязвимост. Едно признание, че сме уязвими, идва, когато останем насаме нощем си признаваме нашите слабости и нашата ранимост, каза още проф. Цочо Бояджиев.
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България.
Преподава история на античната и средновековната философия. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Рим. Директор на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество, на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател на Европейската висша школа по антична и средновековна философия.