Появата на тиражираните графични изображения в православната култура е явление с неочаквано голямо значение. Това каза при представяне на доклад на тема „Контактите на Рилския манастир с Европа и Света гора през призмата на манастирските щампи“ доц. д-р Ралица Русева в рамките на втората част на Международния форум за кирилицата, организиран от президента Илияна Йотова, която се проведе днес в Иконната зала на Рилската света обител.
Процесът на влияние на графичните модели от църковните печатни издания върху монументалната живопис се наблюдава и в Русия през 17-18 век, и в Сърбия от началото на 18 век. Към края на 18 и началото на 19 век тези украински модели откриваме и в българското църковно изкуство, посочи доц. Русева. По думите ѝ, освен илюстрованите библии, са се разпространявали и отделно графични листове с религиозни сюжети. Западноевропейските и руски графични илюстрации на религиозна тематика се превръщат в иконографски модели и образци за създаване на нови живописни изображения, стенописи, икони, посочи още тя. Доц. Русева отбеляза, че те се превръщат в един по-достъпни и лесни за използване наръчници за църковна живопис. Зографите, използвайки тези „нетрайни“ изображения върху хартия, за свои модели, създават автентични, уникални и трайни произведения, свързани с култовата практика.
Най-ранните графични образи на свети Иван Рилски са в службата и житието на светеца, издадени в Киево-Печерската лавра през 1671 г., каза доц. Русева. Тази старопечатна книга със служба и житие се използва в манастира до 1836 година.
Печатните издания, гравюрите към тях, водят до изграждането през османския период на нов етап от изобразителния култ към славянските светци, върху който особено влияние оказват гравюрите от стематографията на Христофор Жефарович, разказа с доклада си доц. Русева. По думите ѝ, самоковските зографи са ги използвали за образите на българските и сръбските светци в параклисите и църквите на Рилския манастир, а също и Софийски и Самоковски регион.
С доклада си доц. Русева разказа за различни влияния, които са служили за модел и на Захари Зограф. Тя посочи, че графиката навлиза в православното изкуство и чрез щампите, които възпроизвеждат със средствата на графиката най-почитаните икони на светци, както и изображения на светите места – манастири, църкви.
Първоначално центровете на графичното изкуство в православния свят се създават в най-големите поклоннически центрове – Йерусалим, Синай и Света гора. Основната техника е гравюрата върху медна плоча – халкография. Те са се изработвали първоначално във Виена, Венеция, Москва, Цариград и други, а впоследствие и на място. Българските поклонници по светите места – Света гора и Йерусалим, връщайки се, освен икони и други сувенири, носят и щампи.
Към края на 18 век, замогналите се български търговци поръчват да се изработят щампи за Рилския манастир. Именно светата обител е първата, за която се правят гравюри в българските земи, при това в голямо количество, отбеляза доц. Русева.
В края на 18 век рилските монаси поддържат много тесни връзки със светогорските манастири и добре познават ролята на книжната графика за популяризиране на местните култове, както и сериозните финансови приходи от нея, посочи тя.
Една от най-ранните щампи с изображение на свети Иван Рилски и сцени от житието му е отпечатана във Виена през 1791 г., благодарение на щедро ктиторство. На следващата година сходна гравюра се отпечатва в Москва, също с дарение.
Подобни щампи се поръчват и през следващите години, а гравюрите носят важна информация за промяната в изгледа на манастира, стана ясно от доклада.
По думите на доц. Русева, тиражираните изображения в края на 18 и началото на 19 век спомагат за широкото популяризиране на култа към свети Йоан Рилски и разпространението на неговото изображение из целите Балкани.
Близостта на Самоков до Рилския манастир допринася още през 18 век не само за развитието на просветата и книжовността, но и на живописта и гравьорската школа, посочи доц. Русева. В Самоков е основана първата печатница от Никола Карастоянов към 1828 г. Той отпечатва щампи заедно с големия си син Анастас, който става най-изтъкнатият за времето си самоковски график.
През 30-те години на 19 век очевидно голямото търсене на щампи, което носи и приходи на манастира, води до създаването на щампарницата в самия Рилски манастир, каза още доц. Русева. Тя отбеляза, че това се случва „благодарение на една изключителна личност с просвещенски размах и голяма инициативност и модерно мислене – игуменът хаджи Исай Рилски“, който със свои средства построява отделна сграда за работилницата – щампарница и заплаща изработката на повече от 12 калъпа с разнообразни сюжети, изработени във Виена, Будапеща, Белград, Света гора.
Доц. Русева разказа и за работата в щампарницата на монах Калистрат, който работи в нея и след Освобождението на България.