Показваме работата на българските учени и техните изследвания в Антарктика, с какво допринасят за човечеството. Това каза в интервю за БТА българският журналист Живко Константинов, който в продължение на 10 години създава документални филми за живота и научните проекти на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски".
"Това ми е десетата юбилейна година, а за 10 години имам седем експедиции. Първата ми експедиция беше през 2016 г., а сега ми е седмата, тоест случва се точно 10 години по-късно", сподели той в интервю за БТА. "Фокусът на документалните филми винаги са били учените и животът в Антарктика, както и животните. Във всеки един филм има акцент. Показваме работата на българските учени и техните изследвания, с какво допринасят за човечеството. Винаги присъстват и глобалните промени, защото климатичните промени са във фокуса на филмите. Винаги ги споменаваме, защото постоянно има нови изследвания, които потвърждават с нови факти и данни", разказа Константинов.
Живко Константинов е утвърден журналист, изградил кариерата си в различни български медии. Неговите филми за Антарктида са излъчвани и извън България и са му донесли множество награди. Константинов отразява и първото плаване на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, като описва преживяването като много вълнуващо и запомнящо се.
"Фокусът във филмите е такъв, че да бъде интересно за масовата публика. Тоест филмите, които правим, не са за учените или за научната общност, а за хората. Защото хората са тези, които чрез тях научават нови неща, включително и за науката. Мисля, че по този начин науката става по-достъпна за хората", обясни той.
Тази година журналистът отново работи върху документален филм, като в центъра на вниманието му са учените.
"Поставям акцент върху техните изследвания и затова съм тук за седми път. Искам да покажа на хората какво правят те тук и защо тяхната мисия е важна. Защо са на близо 14 000 км от България, какво се опитват да направят, какво се опитват да докажат", посочи Константинов.
По думите му неговата роля, ролята на разказвача е много важна, защото "ако аз почувствам и видя с очите си какво правят и го преживея, ще го предам по най-добрия начин".
Последният му филм, сниман при 33-тата експедиция, е създаден специално за деца, така че да чуят и видят малко повече от Антарктида и да поискат и сами да потърсят повече информация.
"Реакциите винаги са много силни. Замислих го като 24-минутен филм, за да има 16 минути за въпроси и отговори в една 40-минутна среща, колкото трае един учебен час. А всъщност тези 16 минути стават 1 час, 2 часа, 3 часа. Децата имат толкова много въпроси, толкова им става любопитно, и това беше целта на филма: да предизвика интерес, не да им смелим цялата информация, да им поднесем нещо наготово и те просто да го изгледат и да кажат „Окей, видяхме го“, а да има реакция в тях, да има въпроси", отбеляза Константинов.
Той сподели, че всяка негова експедиция е вълнуваща посвоему, тъй като всяка година нещо е по-различно от предишните.
"През 2016 г. беше едно: базата имаше само една-две постройки. Сега, през 2026 г., 10 години по-късно, много постройки са изникнали, колко са модерни, колко са красиви, колко удобства предлагат. Нещо, което през 2016 г. беше немислимо — да си представиш, че може да има такава постройка. Но ето, с появата на кораба нещата се промениха: много по-лесно могат да се доставят строителни материали и да се изгради лаборатория, и то толкова модерна, че да могат учените да правят своите изследвания", обясни Константинов.
Той разказа за БТА и най-вълнуващата случка от всички негови експедиции досега.
"Имам една случка отпреди няколко години. Вечеряхме и имаше един прекрасен залез. (...) От базата изминах горе-долу около два километра до една точка, от която се вижда океанът и залезът. И това, което тогава няма да забравя, е група китове — може би пет, шест, седем, бяха много — буквално си бяха направили романтична вечеря по залез слънце. Имаше крил, много крил в залива, и си представи как те се издигат, отварят огромните си усти, поемат храната и се спускат надолу, и това се повтаря няколко пъти. Понеже океанът беше златен от лъчите на залеза, всичко изглеждаше много романтично", спомни си Константинов.
Най-ценното според него в българската база на Антарктида е това, че хората там са една малка общност.
"Отиваш на едно място, което е краят на света, и е логично да се чувстваш добре с хората, които са около теб", посочи той. "Много е важно тези, които идват на базата, да са контактни. Не е място за индивидуалисти, които гледат само себе си и искат нещата да им се случват само на тях. Според мен човек, който идва на базата, трябва да бъде широко скроен, да може да се впише в колектив. Така че общността тук е много важна".
Константинов обясни, че често хората завързват приятелства на базата, които продължават и отвъд границите на Антарктика.
"Аз имам страхотни приятелства, които са се родили на базата и са продължили и извън нея, в реалния живот в България", заключи той.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември м.г. от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
БТА има национален пресклуб на борда на НИК 421 от 2022 г. През февруари 2024 г. националната информационна агенция на България откри такъв и в българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 съобщи, че националната осведомителна агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари-февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и на българската база „Св. Климент Охридски“ с предоставените помещения, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната в съседни страни и в страни с големи български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), подчерта Вълчев тогава.
Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специалната тематична рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Кирил Вълчев припомни, че благодарение на своите кореспонденти агенцията е сред първите резултати в търсачката на Google при търсене с израза Antarctica correspondent.