Показват документален филм за Антон Новак в Музея за нова история на Варна по повод три негови годишнини

Музеят за нова история на Варна ще представи документалния филм „Зеленият вълшебник“, който е посветен на Антон Новак, създал Морската градина и озеленяването в други части на града. Събитието е част от инициативата „Кино в музея“ и е посветено на 165 години от рождението, 80 години от кончината и 130 години от установяването на Новак във Варна. Прожекцията е на 15 октомври от 18:00 ч.
Филмът е продукция от 2010 г. на екип от БНТ 2 със сценарист Бистра Варнева, режисьор Августина Стефанова и оператор Димитър Дермански. За живота на Антон Новак разказват д-р Константин Трошев от Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство, председателят на читалище „Стара Варна“ Ламбрин Сотиров и инженер Иван Великов, който е специалист по парково строителство. 
Както БТА писа, Регионалният исторически музей отбелязва годишнините на Антон Новак и с документалната изложба „Българските чехи“, която е експонирана в сградата на Археологическия музей. Тя е съвместен проект на Българската телеграфна агенция (БТА) и Държавна агенция „Архиви“ и гостува във Варна по инициатива на уредника в Музея за нова история на Варна Теодор Роков. 
В книгата „Антон Новак“ на Константин Трошев (изд. „Славена“, 2006) се казва, че чехът Антонин (Антон) Новак (1860-1945) пристига във Варна през 1895 г. по покана на Общинския съвет с препоръката на Карел Шкорпил. Назначен за градски градинар, той изгражда цялата система от паркове и градини, които и днес са част от „зелената архитектура“ на града. Новак е роден на 7 декември 1860 г. в малкото населено място Винорж, окръг Карлин, област Прага (сега квартал на столицата на Чешката република). Баща му е Ян Новак, майка му - Лидмила Поточни. Има три сестри и осем братя, от които четирима загиват в Първата световна война. Антонин завършва основното си образование във Винорж. През 1886 г. получава диплом от Земския помологичен институт в Троя до Прага. След военната си служба в армията на Австро-унгарската империя, младият специалист работи кратко като инструктор в института в Троя и след това в град Пилзен. Заради способностите му е изпратен на практика в прочутите паркове Шьонбрун и Белведере във Виена, където в продължение на четири години специализира в областта на парковото строителство. През 1892 г., по препоръка на тогавашния гимназиален учител във Велико Търново Карел Шкорпил, Антон Новак е назначен за градинар-декоратор. Успява да положи началото на градската градина по повод сватбата на Цар Фердинанд и за нея е удостоен с орден „За гражданска заслуга“. През 1895 г., отново по препоръка на Шкорпил, Новак е назначен за градски градинар във Варна. Възприема побългаряването на собственото си име от Антонин на Антон. Започва системна работа по проучване, планиране на парковете, като ръководи и участва лично в дейността. Първият обект е градската градина, която сега е зад Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Започва изграждането и на най-голямата му творба - Приморската градина. Голям брой дървета и храсти са пренесени от околностите на града, но и от отдалечени гори и от планините на България, а дори и от Средиземноморието. Това става главно с волски каруци. Екзотични видове се доставят с кораби от Азия и дори от Китай. Антон Новак създава разсадници. Води оживена кореспонденция с фирми и паркове в Чехия, Германия, Унгария, Франция, Нидерландия за доставка на семена и луковици. Поради липса на квалифицирани работници, се налага да организира курсове за обучение на градинари, лозари, овощари. Сам облагородява стотици шипкови храсти и създава пъстра палитра от рози. Неговите разсадници има не само в Морската градина, но и в местностите Гюндийза (днес Боровец) и Пейнерджик (днес квартал „Чайка“). Поливането на новозасадените растения се извършва ръчно през нощта, а водата се доставя с бъчви на каруци. Антон Новак създава и градините в църковни и училищни дворове, озеленява булевардите „Сливница“, „Мария Луиза“, „Съборни“, улиците „Македония“, „Братя Миладинови“. Засадени са липи от местносттите Джанавара и Арап Чешме, които и до днес изпълват града със своя аромат. Негово дело е и паркът на музея на бойната дружба с мавзолей на полския крал Владислав Варненчик. Големи са били семейните грижи на Антон Новак. След смъртта на съпругата му - чехкинята София, той сключва брак с Каролина от Прага. Имал е четирима сина и една дъщеря Людмила (1901 г.). Синът му Карел е починал през първата година от живота си. Антон е роден през 1899 г., а Ярослав - през 1903 г. Доста известен във Варна е Венцислав, който дълги години работи в туризма. Антон Новак преживява във Варна Балканските, Първата и Втората световна война. На 1 май 1934 г. става български гражданин. Различни спорове довеждат до уволнението му на 1 март 1937 г., когато остава без жилище и пенсия. Това го принуждава да се обърне с молба до председателя на Народното събрание, в която пише „…дойдох да положа всичките ми знания и всичката си енергия в полза на България, която много обичам. Аз се отдадох на службата си всецяло.“ През този период на живота си, Новак живее в бедност. През 1944 г. от Община Варна му е отпусната малка пенсия. Умира на 8 януари 1945 г. във Варна. Според смъртния акт причината е сърдечно увреждане. Шествие от негови почитатели и граждани съпровожда ковчега до Централните гробища, където се намира гробът на семейството със скромен паметник и неговата снимка. 
Животът и работата му са оценени високо. На централния вход на Приморската градина е монтирана паметна плоча. Площадът пред него носи името му. През 1999 г. е открит и негов паметник в парка, близо до Икономическия университет. По повод 145-годишнината от рождението и 60-годишината от смъртта му Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство във Варна изработи документална изложба за него. Тя съдържа документи и снимки, предоставени от Държавен архив - Варна, Регионалния исторически музей, Музея за нова история на Варна, Градската управа на Винорж-Прага, Община Велико Търново, както и от внуците Антон и Владимир Новак.