Поклонението пред тленните останки на Енчо Пиронков е днес в столичния храм "Св. Георги Победоносец"

Поклонението пред тленните останки на художника Енчо Пиронков е днес, 30 юни, от 11 часа, в столичния храм "Св. Георги Победоносец", съобщиха от неговото семейство.
Той почина на 26 юни на 92-годишна възраст.
Енчо Пиронков е роден на 9 ноември 1932 г. в с. Розовец, Пловдивски окръг. През 1952 г. завършва гимназия в Пловдив. Занимава се с живопис и монументална живопис. Той е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа“ от 60-те години на 20-и век, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов. Става известен през 1961 г., когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г. в Националната художествена галерия в София. Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Автор е на декоративно пано във фоайето на Централния куклен театър в София (1971), както и на декорите към филма „Сватбите на цар Иван Асен“ (1975).
Творчеството на Енчо Пиронков започва с композиции на работници в полето, веселие и почивка, както и с традиционните теми на карнавала, цирка, т.е. зрелището, което събира и обединява тълпата в общи емоции. Той почти не рисува портрети, не се интересува от точната рисунка и индивидуализация на образите. Хората са му необходими като ритъм, а не като натура, затова обхванатите от едно действие или вълнение групи от хора са обект на неговото внимание.
Картините на Енчо Пиронков участват в биеналета, триеналета и други представителни изложби на българското изкуство в Париж, Щчечин, Хамбург, Франкфурт, Базел, Мадрид, Кишинев, Букурещ, Варшава, Братислава, Краков, Кошице, Москва и др.
Негови творби се намират в Националната художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, в художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Сливен, Шумен, Търговище, Ямбол, Beлико Търново, Бургас, Созопол, Карлово, Плевен, Хасково, Димитровград и др., в художествената галерия на фондация „Маг“ в Ница, в постоянната експозиция на фонда „1300 години България“ в Пловдив, в частни колекции в страната и в чужбина.
Енчо Пиронков е автор на картините „Пролет“, „Хоро“, „Розоберачки“, „Лято“, „Женско хоро“, „Сватба“, „Беритба“, „Веселие“, „Жена с мишена“, „Утро“, „Аквариум“ и др.
Обича чистите и ярките цветове на рубина, сапфира, изумруда. Особено е отношението му към белия цвят. Бялото присъства почти във всичките му произведения. В по-голямата част от тях то е като малко дискретно петно, контрастиращо с наситения колорит. Особено силно е въздействието на белия цвят в платна като „Извисяване“, „Разпятие“, „Червената лодка“, „Синята лодка“, „Голямата риба“, „Белият кон“.
През 1997 г. осемметровото платно, озаглавено „Извисяване“, на художника Енчо Пиронков е поставено в сградата Националния дворец на културата.
Енчо Пиронков е удостоен със званието „Заслужил художник“ (1985). Носител е на наградата на Съюза на българските художници (1964), на орден „Кирил и Методий“ (1979), на орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (23 май 2013).
 
/АДМ/ Отдел „Справочна“/ДС/МВ/
Използвани източници: Голяма енциклопедия на България, том 9, ИК „Труд“, София, 2012, с. 3425-3426;в. „Континент бр. 19/23.01.1995 г.;  в. „Български писател, бр. 13/27.03.1995 г.; В. „Труд“, бр. 55/25.02.1996 г.;