С откриване на второто издание на Международния фестивал на занаятите Община Поморие ще отбележи Деня на Съединението. Събитието ще се проведе на 6 септември на площад „Св. Св. Кирил и Методий“, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.
Празничната програма ще се проведе в периода от 6 до 8 септември. В него ще участват детски фолклорни състави и утвърдени формации от цялата страна. Целта на събитието е да създаде автентична обстановка, която да предразположи публика и участници да се потопят в магията на българския фолклор, допълниха организаторите.
В Деня на Съединението – 6 септември, е предвиден традиционен ритуал по поднасяне на венци и цветя в памет на националните дейци на Съединението. Специално участие ще вземе народната певица Ния Стоянова. След церемонията ще бъде открит Пазара на занаятите и изкуствата "Дюкянът". Посетителите ще се запознаят с творчеството на над 30 майстори на дърворезбата, ножарството, грънчарството, килимарството и още други занаяти. Финал на вечерта ще постави празничен концерт-спектакъл, който ще се състои на откритата сцена на площада.
Във втория ден продължава училището за занаяти, като по-късно през деня малките посетители ще научат как са се забавлявали техните роднини през детските си години с етнографска работилница „Игрите на баба и дядо, мама и татко“.
На 8 септември ще се състои фолклорно шествие по централната пешеходна улица на черноморския град. Участниците ще се надиграват на площад "Св. св. Кирил и Методий" пред Народно читалище "Просвета 1888", където ще проведе официалното откриване на фестивала. В края му е предвидена церемония по награждаване на участниците в надиграването. В програмата е включен семинар на фестивалното хоро, който ще бъде воден от главния художествен ръководител на Професионалния фолклорен ансамбъл "Странджа" – Бургас Марио Егов. Вечерта ще приключи с концерт с изпълнението на оркестър "Комити" и странджанската певица Александра Димитрова – Сашка.
БТА припомня, че над 15 фолклорни състава от цялата страна се събраха на дебютното издание на Международния фолклорен фестивал в Поморие.
Денят на Съединението се отбелязва се с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА.
По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта.
На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър I на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г.,, княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България.
След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 - 5 април 1886) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885).