Следва цялото интервю:
Излизате тази вечер на сцената на „Банско джаз фестивал“ с двама българи, които живеят и работят в чужбина и един швейцарец, какво и как ви събра?
Теодосий Спасов: Те са мои приятели от дълги години, свирили сме в различни проекти. Специално с Борис Динев, който тази вечер ще свири на тъпан също, освен на барабани, с него свирим от 80-те години, още с „Веселин Николов секстет“, една легендарна група, в която свириха Радул Начков, също барабани, Веселин Койчев – китара, Дочо Панов – бас, самият Веселин Николов – саксофон, лидер на този проект, и Йълдъз Ибрахимова. След това сме свирили много с Борис като дуо. С Ивайло пък, с него се запознахме, бяхме поканени двамата на един рожден ден на наша обща позната в Швейцария, там за първи път свирихме. След това заедно с Борис и с един прекрасен цигулар и диригент, който живее също в Швейцария, Дружелюб Янакиев, направихме един проект, нашата група „Джаз комбо“ плюс симфоничен оркестър от Швейцария, с който свирихме освен в Швейцария на няколко места, в зала „България“ дори свирихме, в Русе, Силистра, Разград. С Херберт Крамис, той ми е нов приятел, той пък е близък на Ивайло Ковачев, и сега свирим за първи път. Той абсолютно се „вклини“ по най-добрият начин в нашата компания, прекрасен контрабасист. Вие тази вечер ще усетите колко истински контрабасист е той, защото в джаза има много контрабасисти, които свирят и на бас китари, третират този инструмент по малко по-различен начин, но той, освен че е класически контрабасист, той свири и е изявен джаз музикант.
Какво ще чуе публиката на „Банско джаз фестивал“?
Теодосий Спасов: Има две пиеси, които са написани специално за джаз фестивала, те са на Ивайло Ковачев и на Борис Динев също. Пиесата на Херберт е много хубава балада и за първи път ще бъде изсвирена тук, на джаз фестивала. Аз съм приготвил една пиеса за начало, която се нарича „Четири котки и една луна“. Тази пиеса сме я свирили с Борис и с Ивайло в Швейцария, сега ще я изсвирим в тази формация. И още една моя пиеса, която се казва „Лутаница – лютеница“. Тя е първообразът на по-късно създадения от мен един концерт за кавал, кларинет и симфоничен оркестър, но в този вид никой не я е чувал. Дори и ние за първи път я свирим.
Този квартет е още едно доказателство, че музиката няма граници, а Вие сте олицетворение – Антарктида, Хималаите… Има ли място, на което мечтаете да свирите или нещата се случват от само себе си?
Теодосий Спасов: Точно така, те се случват вече на моята възраст от само себе си. И предпочитам по този начин да се случват, без аз да си мечтая и да напирам. Понякога не можеш да предположиш, че това, което ти се случва, би могъл да го мечтаеш. Затова просто оставяш времето, обстоятелствата, те да те движат в тоя живот.
Във вашата музика се съчетават и драматизмът, и спокойствието, и тъгата, по много интересен начин, обаче душата се чувства спокойна, как го постигате, Вие самият ли чувствате тази хармония?
Теодосий Спасов: Музиката е моят свят на свобода, където се чувствам независим. Работя от дете на тази планета Музика и съм свикнал да се чувствам в свои води и спокоен. Когато съм в обятията на музиката, тя ме води, аз също летя чрез нейните криле и няма нужда от притеснение, защото от годни сме близки.
Когато създавате музика, замисляте ли се как искате да въздействате с нея или тя е израз на това, което в момента чувствате?
Теодосий Спасов: Разбира се, когато създавам дадена композиция, произведения, мисля какво въздействие то ще окаже, какво внушение има вътре, съдържанието, като отвориш една кутия и видиш изненадата вътре. „Киндер сюрприз“, купуваш си от магазина, отваряш и детето вижда играчка, за която дори не си е мечтало, точно така му се случва да я получи. И при мен пиесите са конструирани вътре така, че публиката, като отвори този „Киндер Сюрприз“, да се очарова и изненада от тази музикална играчка, която се намира вътре.
Винаги да има момент на изненада?
Теодосий Спасов: Винаги, да.
И на наслада?
Теодосий Спасов: Най-вече, да.
БТА е медиен партньор на "Банско джаз фестивал".