Посещенията на Багряна в Прага са най-вълнуващите страници в историята на българо-чешките отношения през XX в., каза Елисавета Шапкарева

Посещенията на Багряна в Прага са сред най-вълнуващите страници в историята на българо-чешките отношения през XX в. Това каза поетесата и внучка на Елисавета Багряна - Елисавета Шапкарева, на литературна дискусия, посветена на творчеството на Елисавета Багряна и на връзките ѝ с чешката културна среда. Събитието се състоя тази вечер в столичния Чешки културен център.
В събитието участваха още Добрин Добрев Финиотис – представител на Съюза на българските писатели и директор на Българския културен център „Елисавета Багряна“ в Лимасол, и доц. д-р Людмила Малинова от Института за литература към Българската академия на науките (БАН).
В началото на литературната дискусия директорът на Чешкия културен център д-р Радка Рубилина подчерта значението на българо-чешките литературни връзки и припомни, че стиховете на Багряна са превеждани на чешки език още през 30-те години на ХХ век. „Интересът към Багряна в Чехия е започнал още през 1931 г., когато в Чехословакия активно се търсят и представят нови славянски литературни гласове“, отбеляза Рубилина. Според нея Багряна е била възприета като „пример за авангардна славянска поезия“. „Литературата е известна с това, че тя се прочита, после се забравя, после отново се връщаме към нея“, каза още Рубилина и добави, че би било интересно да се чуе „с какво всъщност тя се откроява в нашето съвремие“.
„С лириката на Багряна за пръв път в нашата поезия се проявява стихийно творечският дух на българката, закърмена с индивидуалистичния борчески дух на Пенчо Славейков и Яворов. И така, поетеса и героиня Багряна стана тяхна родна сестра“, каза Добрин Добрев Финиотис.
Той изрази подкрепа за Чешкия културен център в София, който определи като „знакова институция в сърцето на столицата“. Добрин Добрев припомни ролята на чешките интелектуалци за изграждането на следосвобожденска България и заяви: „Престъпно е, не бива и няма как да се сложи кръст на една вековна плодотворна културна традиция между Чехия и България.“
Сред присъстващите на събитието беше и председателят на Сдружение „България – Кипър: култура без граници“ Димитър Ангелов, който също подчерта значението на Чешкия културен център като духовно и културно средище. „Силно се надявам, че институцията Чешки културен център ще продължава да е част от духа и културата на София и България“, каза той и определи дейността на центъра като „духовен, културен и символен капитал“.
Участие в литературната дискусия взе и проф. Дора Колева от Великотърновския университет, която говори за преводите на Багряна на чешки език и за връзките на поетесата с чешката литература. Тя показа подарен ѝ през 1980 г. сборник с преводи на Багряна и отбеляза, че при превода на поезия „интонацията беше един от най-важните критерии“. Проф. Колева прочете откъс от стихотворението „Сбогом и кърпичка“ и припомни, че Багряна и Дора Габе се запознават с чешкия поет Витезслав Незвал през 1938 г. на конгрес на ПЕН клуба в Прага.
„Багряна е едно изключително явление в българския духовен живот“, каза доц. д-р Людмила Малинова. По думите ѝ поетесата е наричана „царицата на българската поезия“ и „жрица на поетическото слово“, а творчеството ѝ се възприема като „еманация на националния творчески гений на българката“. Тя обърна внимание и на ролята на семейството, образованието и културната среда за формирането на Багряна като автор.