Изложбата има ретроспективен характер и включва графики, рисунки и малък архив, предоставени от близки приятели на автора.
„Бяла стая“ не е случаен избор на заглавие, а опит за осмисляне на личното убежище на един артист, който успя да превърне самоизолацията в естетическа позиция. В писмата до приятеля си Михаил Филипов авторът споделя: „Цял живот копнея за една стая с бели стени... В нея да влизам, да си рисувам и нищичко повече“, казва Олимпия Даниел, куратор на изложбата.
По думите ѝ в тази кореспонденция Илия Пашов концептуализира пейзажа и фигуралната композиция като диалог с божественото. „Неговите писма разкриват копнеж по аскетичното и смиреното съзерцание, а прехвърлянето в образи на този копнеж доказва, че съществуват творци, чието присъствие не се измерва с интензитета на публичните им изяви, а с дълбочината на тяхното осъзнато отсъствие от шума на деня“, казва още тя.
Илия Пашов е роден през 1938 г в Габрово. Той е български художник и график, завършил специалност „Илюстрация“ в Националната художествена академия в София през 1968 г. в класовете на проф. Веселин Стайков и проф. Петър Чуклев, като върху естетиката му съществено влияние оказва школата на Джорджо Моранди. Професионалният му път започва в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово (1970–1984), където работи като художник и развива сценография и приложна графика, а по-късно се утвърждава като изявен оформител и илюстратор на книги, с десетки значими издания в различни жанрове. През 90-те години специализира литография в уъркшоп с преподаватели от института „Тамаринд“ (САЩ), усъвършенствайки техниката на каменната литография. Има самостоятелни изложби в България, Швеция и Полша, участва в международни графични форуми, член е на Съюза на българските художници, а негови творби се съхраняват в художествени галерии у нас и в частни колекции в Европа, САЩ и Япония.
/ВСР