Постът е време за молитва, въздържание и покаяние, каза за БТА Велбъждският епископ Исаак

Постът е време за молитва, въздържание и покаяние, но и подготовка за посрещането на празник, свързан със събитие от земния живот на Иисус Христос, каза за БТА Велбъждският епископ Исаак. Той припомни, че се пости няколко пъти в годината и в определени дни от седмицата.
Епископ Исаак поясни, че постът води началото си още от Рая, когато Адам получил заповед от Бога да не яде от дървото за познаване на добро и зло. С това „да не ядеш“, според словата на свети Василий - един от големите учители на Църквата, са установени постът и въздържанието. Постът е древен дар, който не старее, а непрестанно се обновява, а неговата древност е като тази на закона.
Велбъждският епископ поясни, че както войникът, който стои на пост и винаги е в готовност да брани своята родина, така и постещият човек е в готовност да стои на стража, да брани своята душа от злото и да води духовна борба със страстите и пороците. По думите му хората са прибягвали към пост във всички времена, особено когато са били изправени пред изпитания, скърби, болести и различни беди.
„Еврейският народ също е постил, смирявайки се пред Бога, изповядвайки греховете си и търсейки неговата милост. През вековете човеците са държали пост и в знак на благодарност към Бога, за Неговите благодеяния и милост. Постът е утвърден и осветен от Иисус Христос в пустинята, Който пости четиридесет дни преди началото на Своето спасително дело. Така и ние днес постим в определените от Светата православна църква периоди и дни на годината, и в други дни, по лично желание, но с благословение на нашия духовен наставник, при различни нужди“, каза още епископ Исаак.
Той посочи, че смисълът на постите не е само в отхвърлянето на храни с животински произход, а преди всичко е в дълбокото самоопознаване, покаяние, борбата със страстите и пороците. Истинският пост е свързан с молитва, уединение, отхвърляне на лошите дела, отдалечаване от светските такива и от мислите ни от материалните неща. По думите му по време на пост мислите на човека трябва да са насочени към духовните неща, обръщайки внимание на душа и нейните нужди, които с голям стремеж и усърдие да удовлетворяваме.
Истинският пост е свързан и с  богоприятни дела - да нахраним гладен, да напоим жаден, да посетим болен, да бъдем милосърдни, дълготърпеливи, тихи, кротки и добри, да утешим скърбящ и плачещ, да бъдем незлопаметни, благоговейни, истинни и благочестиви, за да приеме Бог нашия пост и в изобилие да ни дарува дарове на покаяние, както ни учи свети Йоан Златоуст, отбеляза епископ Исаак. Целта на всеки човек на Земята е духовно съвършенство и спасение на душата, макар че мнозина днес не се замислят за това. Нищо материално не е в сила да помогне на човека, когато изминат земните му години и за това трябва да се стремим да живеем свято, допълни той. Според Велбъждския епископ постите са най-благоприятното време за полагане на духовни трудове, за преосмисляне на живота и за "изправление". 
Той поясни, че както човек се готви за важни събития в живота,  като отбелязване на рожден ден, началото на учебна година, дипломиране, сватба и други важни моменти, обмисляйки предварително и най-малките детайли, така чрез поста сега хората подготвят душите си за Празника на празниците – Възкресението Христово. Този пост е най-древният, най-дълъг и най-строг от другите многодневни пости и ни напомня за четирдесетдневното въздържание на Иисус Христос в пустинята, каза епископ Исаак.
„Всичките пости и определени дни, в които постим, са обозначени в православния църковен календар и всеки, който желае да ги спазва през годината, може да почерпи сведение от него. Как да спазваме поста и мярката на въздържание в храната трябва да се консултираме с нашия духовен наставник - със свещеника, при когото се изповядваме. Има изключения за онези, които са болни, за бременни жени, за хора, които извършват тежък физически труд. Това е необходимо да се сподели със свещеника“,  обясни епископ Исаак.
Постът от медицинска гледна точка
Ендокринологът д-р Миглена Ризова каза за БТА, че постът може да бъде много здравословен, но и много нездравословен в зависимост от начина, по който се практикува. За да е полезен за здравето, то трябва да се набляга на зърнени и бобови култури, зеленчуци, плодове, елда, нахут, ядки и семена - те съдържат много фибри, които помагат за по-доброто засищане и намаляват количеството на консумираната храна. Това спомага за по-добри нива на холестерола и кръвната захар, отбеляза д-р Ризова. Растителните храни изобилстват от витамини и биоактивни съединения с антиоксидантни свойства. При прием предимно на картофи, ориз и хляб - въглехидратна храна, организмът остава лишен от белтъци, допълни тя.
Д-р Ризова поясни, че временното въздържание от месо, мляко и яйца по време на пост е полезно за здравето и има благоприятни ефекти. По думите ѝ това важи за хора, при които ограниченията не се противопоказани. „При пост разтоварваме организма... от продукти на белтъчната и мастната обмяна, които са присъствали в храната ни през зимните месеци. В организма се получават по-ниски нива на пикочна киселина и холестерол“, посочи тя. Според нея временното лишаване от животински продукти възстановява клетките в тялото, укрепва имунната система и облекчава работата на черния дроб, но при по-продължителен период на ограничение може да се достигне до дефицит на жизнено необходими вещества като протеини, желязо и витамин Б12. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми или да задълбочи съществуващите такива, каза ендокринологът.
Д-р Миглена Ризова поясни, че прекомерният прием на храна веднага след пост може да доведе до състояние, в което се увеличават отпадните продукти в организма. При консумация на голямо количество храна тялото трябва бързо да разгради храна, която в последните седмици не е била обичайна. По думите ѝ захранването след пост трябва да започне с продукти с ниско съдържание на мазнини като белтък от яйце, кисело мляко или извара. Необходим е прием на достатъчно количество вода. Според специалиста в общия случай хората не бива да се лишават от нищо по празниците, но ключът е в количеството. В менюто трябва да се отдели място и за пролетните зеленчуци, защото те ще помогнат за по-лесното усвояване на храната, съветва д-р Ризова.