Обектът LHS 1140b е изследван от всевъзможни ъгли след откриването му на 48 светлинни години от Земята в съзвездието Кит през 2017 г. Той обогатява каталога на няколкото хиляди екзопланети - небесни тела, които обикалят около звезда, различна от нашето Слънце.
Само за шепа от тях обаче се смята, че са потенциално "обитаеми", т.е. има вероятност да приютят форма на живот на скалиста планета, разположена нито твърде близо, нито твърде далече от звездата си.
На подобна планета трябва да има подходящи условия - температура и налягане, които да позволяват водата да е в течно състояние и да остане в такова, отбелязва Шарл Кадийо, докторант по астрофизика в Канадския институт за изследване на екзопланети "Тротие".
Изследването, проведено от екип от университета на Монреал, потвърждава преди всичко, че LHS 1140b е свръхземя с маса около 5,6 пъти по-голяма от тази на нашата синя планета, а не мини-Нептун.
Първоначалните наблюдения поставят небесното тяло точно между тези два типа екзопланети - мини-Нептун с характерната плътност, топка от скали с много плътна атмосфера от водород и хелий, или свръхземя, или дори "планета - океан с малко по-малко ядро от скали, но компенсирано от обвивка от вода", обяснява Кадийо.
Космическият телескоп "Джеймс Уеб" направи възможно вземането на решение, наблюдавайки атмосферата на планетата, докато тя преминава пред своята звезда. Липсата на сигнали, предполагащи наличието на водород или хелий, изключва сценария за мини-Нептун.
Плътността на LHS 1140b предполага, че "планетата в действителност има големи количества вода", според Мартен Турбе, съавтор на изследването и изследовател от френския Национален център за научни изследвания (CNRS). Става въпрос за "феноменални" количества вода. Водата в океаните на Земята съставлява само 0,02 процента от нейната маса, докато тази на LHS 1140b би съставлявала между 10 и 20 процента от масата й. Остава обаче да се разбере под каква форма.
Тук учените отново поставят въпроса за атмосферата на планетата. "Не разполагаме с преки доказателства, че тя има атмосфера, но има индикации, сочещи към наличието й", казва Турбе. Първото предимство е, че LHS 1140b се нагрява леко от лъчите на своята звезда - червено джудже, с "очаквани температури на повърхността, които би трябвало да са доста сравними с тези на Земята или Марс", обяснява той пред АФП.
В зависимост от това дали потенциалната атмосфера съдържа малко или много парникови газове като въглероден диоксид, водната повърхност или ще бъде ледена, или не. Възможно е дори да има океан в течно състояние върху част от планетата, изложена на лъчите на нейната звезда.
"Освен ако този океан не се крие под слой лед, малко като ледените луни Ганимед, Енцелад или Европа, които обикалят около гигантските планети на Слънчевата система - Юпитер и Сатурн", допълва Турбе.
От значение за изследователите са допълнителните наблюдения. Трябва да бъдат потвърдени, например, наблюденията, направени от спектрометрите на телескопа "Джеймс Уеб" и показващи потенциалното наличие на азот, обяснява Шарл Кадийо. Този газ, заедно с кислорода, присъства навсякъде във въздуха, който хората дишат на Земята. Екипът от Монреал провежда кампания за по-нататъшни наблюдения на LHS 1140b с помощта на "Джеймс Уеб". "Необходима ни е поне една година, за да потвърдим, че LHS 1140b има атмосфера, и вероятно още две или три, за да открием въглероден диоксид", казва астрофизикът и съавтор на изследването Рене Доайон.
Колкото до това дали ще черпим вода от този извор, е безсмислено да се мечтае, тъй като той се намира на около 450 000 милиарда километра.