Потъващият лед на юпитеровата луна Европа може да захранва океана ѝ със съставките, необходими за живот

Европа - ледената луна на Юпитер, вероятно захранва по неизвестен досега начин огромния океан под повърхността си със съставките, необходими за живот, според ново изследване, пише сайтът „Спейс". 
Европа е една от десетките луни, орбитиращи около Юпитер, и отдавна интригува учените като едно от най-обещаващите места в Слънчевата система за търсене на извънземен живот заради огромния океан под замръзналата ѝ и напукана повърхност. Според учените той може да съдържа два пъти повече солена вода, отколкото всички океани на Земята, взети заедно. 
За разлика от Земята обаче, океанът на Европа е лишен от кислород и е изолиран от слънчевата светлина, което изключва фотосинтезата и налага всеки потенциален живот да разчита на химична енергия. Ключовият въпрос, който досега оставаше без отговор, е как съставките за тази енергия - като поддържащите живота окислители, създадени на повърхността на луната от интензивната радиация от Юпитер, могат да бъдат транспортирани през дебелата ледена кора на Европа до океана под повърхността. 
Настоящото изследване на учени от Вашингтонския университет предполага, че отговорът може да се крие в бавен, но устойчив геоложки процес, който кара части от леда на повърхността на Европа да потъват, пренасяйки тези химикали надолу.
„Това е нова идея в планетарната наука, вдъхновена от добре позната теория в науката за Земята", казва в изявление водещият автор на изследването Остин Грийн. „Най-вълнуващото е, че тази нова идея разглежда един от дългогодишните проблеми, свързани с обитаемостта на Европа, и е добър знак за перспективите за извънземен живот в океана ѝ", допълва той.
Учените знаят от снимки, направени по време на прелитания на космически апарати, че повърхността на Европа е силно геоложки активна заради мощното гравитационно притегляне на Юпитер. Според новото изследване по-голямата част от това движение изглежда се случва по-скоро хоризонтално, отколкото вертикално, което ограничава възможностите за пренос на материали от повърхността надолу, освен по време на екстремни събития като образуването на големи пукнатини.
Освен това се смята, че ледът близо до повърхността на юпитеровата луна е по-скоро като "застоял капак", което допълнително ограничава доставянето на окислители до океана под повърхността.
Използвайки компютърни модели, изследователите са открили, че джобовете от богат на соли лед близо до повърхността на Европа могат да станат по-плътни и механично по-слаби от околния по-чист лед. При подходящи условия тези по-плътни участъци могат да се отделят и бавно да потънат или да „прокапят" през ледената кора, като в крайна сметка достигат океана под нея след по-малко от 30 000 години.
Процесът, известен като литосферно потъване, прилича на геоложки процес на Земята, при който части от най-външния слой на планетата потъват в мантията. 
За да проверят дали подобен механизъм може да действа на Европа, Грийн и екипът му са моделирали ледена кора с дебелина около 30 километра при различни условия. Всичките шест сценария, които екипът е проучил, показват, че материалът в горните 300 метра потъва към основата на кората.
В някои симулации потъването започва след 1 до 3 милиона години и достига основата на кората след 5 до 10 милиона години. В ледените кори, които са по-силно повредени или отслабени, потъването започва след едва 30 000 години.
Според изследването, публикувано в сп. Planetary Science Journal, механизмът „може да е подходящ начин за транспортиране на материали от повърхността към океана на Европа". 
Спътникът на Юпитер ще бъде проучен по-подробно през следващите години от мисията „Европа Клипър" на НАСА. Изстрелян през 2024 г., космическият апарат трябва да пристигне в системата на Юпитер през април 2030 г. и да извърши около 50 близки прелитания над Европа в продължение на четири години. Това ще позволи на учените да оценят дълбочината на океана под повърхността на спътника и да оценят по-подробно потенциалната му обитаемост.