Повече от 200 монети откриха археолози при разкопки до Източната порта на Филипопол

Повече от 200 монети, предимно от Константиновата династия, откриха археолози при спасителни разкопки на обект, разположен непосредствено до Източната порта на Филипопол в Пловдив. Те са от късноантичните пластове, когато извън крепостните стени е процъфтявал квартал, посрещал пристигащите в града, разказа пред БТА ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. Екипът на Регионалния археологически музей прави проучването във връзка с инвестиционно намерение за строеж на нова жилищна сграда. 
Обектът е с площ 150 кв. м и е разположен в североизточна посока от Източната порта. Районът е част от важен квартал през Късната античност, който е извън крепостните стени (екстра мурос). Той е свързан с пътя, който прави връзката с портата и моста над река Марица, при остров Адата. През моста са минавали всички посетители, които са идвали от Константинопол. Отляво и отдясно на пътя са били разположени едни от най-представителните сгради, някои от тях свързани с религиозните култове като Античния мартириум, който е близо до обекта, посочи археологът. Той подчерта, че от научна гледна точка проучването на обектите по този път е важно, за да се разкрие цялостния облик на този представителен квартал.
До момента е разкрита сграда от Късната античност, която е претърпяла няколко преправки, каза археологът. Все още е не е ясно каква е била функцията й, но предстои в хода на разкопките да се установи. Източната й стена е била подсилвана допълнително, което означава, че е имало някакъв конструктивен проблем. 
В по-ранните пластове са разкрити останки от сграда от II-III в. с множество преправки. До момента са проучени две помещения от нея. Едното е със зидове, дебели над 1,2 м, което според археолога е особено интересно. В тази сграда предметите са по-малко - около 10-15 монети, няколко фрагмента от теракоти, няколко от лампички, костни игли и основно керамика, която подсказва за бита в жилището. 
Имаме и две интересни погребения, които са от средата на VII в. , които пресичат късноантичните структури, разказа Мерджанов. И двете са с гробен инвентар. Единият е със сребърна тока, а другият – с неразпознаваем към момента бронзов предмет, който ще бъде определен след реставрация. Интересното, според специалиста, е, че въпреки, че погребенията са от вече християнския период във Филипопол, ориентацията на тялото на покойника е юг – север. Те са извършени след като сградите от Късната античност са престанали да функционират. Това означава, че тогава тази част на града е променила характера си и това вече празно пространство се е усвоявало като некропол, обясни археологът.
„За съжаление, както винаги се случва при многослойни обекти, всеки следващ исторически обект разрушава предишния. Затова всички археологически пластове и структури са в много лошо състояние. Благодарение на старанието на екипа успяваме да установим траншеите от зидовете и да възстановим планировката въпреки липсите на зидовете и подовите нива, които носят основната информация“, каза Мердежнов. 
Специалистите имат информация от предишни проучвания, че районът е обитаван интензивно през Елинистическата епоха. Предстои разкопките да разкрият съществуват ли такива културни пластове и при този обект. До момента в части от него е достигната шест метра дълбочина. За Пловдив това е стандартно, защото културните пластове са много дълбоки, каза Мерджанов и допълни, че в обекта има още един сектор, който трябва да бъде проучен до края на месеца.