Повечето нови политики в образованието ще започнат през 2026-2027 година, каза министър Красимир Вълчев

Повечето нови политики в образованието ще започнат през 2026-2027 година. Например ограничението за ползване на мобилни телефони ще влезе в сила веднага след приемането на закона. Това каза пред журналисти в Народното събрание министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по повод обсъждането на четири законопроекта в Комисията по образованието и науката в Народното събрание днес. 
По думите му всичко зависи от дневния ред на Народното събрание в пленарна зала. Октомври или ноември е прогнозата ни, че ще бъде приет законопроектът, ако върви нормално. Но няма мерки, които да налагат влизането им от 15 септември.
Вълчев отбеляза, че законопроектът си върви по нормалния регламентиран ред, който е в Закона за нормативните актове и в правилника за дейността на Народното събрание.
Той беше внесен преди две седмици от Министерски съвет и сега се гледа на първо четене в комисия. След това следва първо четене в зала, второ четене, евентуални предложения между първо и второ четене, които ще бъдат разгледани, ще се даде повече време. Нито се бърза, нито се бави този законопроект, уточни министърът. 
„Аз чух внушения, че едва ли не се бърза - няма такова нещо. Нито Министерски съвет го е пришпорвал, нито Народното събрание. Пък и беше заявено, че ще има комисия, работна група между първо и второ четене, тъй като това е законопроектът, който урежда обществените отношения в най-голямата публична система - системата на образованието. Знаете - предучилищното и училищното образование се състои от 2400 училища, близо 2000 детски градини, над 100 центрове за подкрепа за личностно развитие, 92 хиляди педагогически специалисти, отделно 30 хиляди души непедагогически персонал, отделно родителите. Нормално е да има множество мнения. Ние от години обсъждаме този законопроект“, обясни той. 
Министърът подчерта, че е имал стотици срещи с учители и като министър, и като народен представител. „Навсякъде искам основно разговор с учителите. Долу-горе знаем какво не работи, какво трябва да се поправи. Вече дискусионният въпрос е дали прилагаме правилната рецепта, защото нито едно от нещата, които дискутираме, не е безспорно. Ние не подхождаме предубедено, абсолютистки. Да кажем - това е абсолютната истина. Защото назад във времето сме видели, че много неща, мислени с добри намерения, не са дали добър резултат“, каза той. 
По думите му една голяма част от политиките, които са в Закона, ще трябва да се разработят с допълнителни неща. Ще трябва да се разработят учебните програми, да се осигури финансиране. 
Министър Вълчев уточни, че този законопроект не е цялостна реформа. Малко са чисто концептуалните промени. Това са въвеждането на предмета „Добродетели и религия“, това е езиковата интеграция, промяната в системата от предупредителни мерки и санкции за нас е изключително важна мярка, защото виждаме, че не работи. Не успяват учители да наложат дисциплина, въздържат се от налагането на санкции. Така са направени в момента санкциите, че да няма достатъчно леки санкции и да са свързани с писането на много документи и нормалната реакция на всеки учител е да се въздържа от това. Дали предлагаме най-доброто решение - аз смея да твърдя, че предлагаме добро решение. Но всяко едно решение може да се прецизира, обясни Вълчев.
„Впрочем това не е последната промяна, която предлагаме в Закона. Той е отворен за промени. Ние проведохме дискусия по отношение на образователната структура с акцент кога да се завършва основно образование - знаете, ние сме страната, в която най-рано се завършва основно образование - в седми клас. Това води до ранна специализация, психическо претоварване на децата в седми клас“, отбеляза той.
От друга страна профилираната и професионалната подготовка са предимно в 11 и 12 клас. По-голяма сегрегация въз основа на резултатите. Така че, надяваме се основните неща да бъдат приети в този законопроект и сме отворени за дискусии за следващи промени. Разбира се, вероятно на първо и второ четене също ще има промени, допълни министърът.
По думите му мандатността на директорите е една от най-дискусионните теми. „Аз лично съм участвал в десетки обсъждания по темата. Тя има много предимства. Убедени сме, че ще направи директорите по-отговорни. Но има един основен недостатък - той е, че ще оставим системата веднъж на четири или на пет години на практика в безтегловност - няколко месеца преди избора, няколко месеца след избора“, каза той. 
Много вероятно е за голяма част от училищата да не можем да изберем директори. Нашият опит показва, че най-лошо се управляват училищата, когато те се управляват от временно изпълняващи длъжността. Не мисля, че и министерството ще успее да направи 2300 конкурса, затова ние избрахме алтернативния механизъм - това е ежегодна оценка с възможност за освобождаване. Казано с други думи - няма да освобождаваме веднъж на четири години всички директори, а няколко процента от тези, които действително не си вършат работата, обясни още министърът.
Според него сегашната дефиниция за пропаганда трябва да се поправи и вече е предложена такава промяна. „Не твърдим, че е прецизна в момента, но и твърдим, че и тази има нужда от допълнително обсъждане“, каза той. 
Както БТА писа, Комисията по образованието и науката в Народното събрание обсъжда днес на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, внесен от Министерския съвет на 17 юли тази година. Комисията разглежда и на първо четене три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Първият е с номер 51-502-01-37, внесен от Министерския съвет на 21 юли, а другите два, номера 51-554-01-135 и 51-554-01-136, са внесени на 22 юли от народните представители Елисавета Белобрадова и Николай Денков заедно с техни парламентарни групи.