Повредата в двигателя на „Старшип“ (Starship) за малко не провали орбиталния дебют на космическия апарат на „Спейс Екс“ (SpaceX) по време на 14-ия му безпилотен полет. Този инцидент обаче може да затрудни НАСА в спазването на нейния график за пилотирани мисии до Луната, съобщи Ройтерс.
„Старшип“ е проектиран отчасти за извеждане на големи товари в космоса и е един от двата апарата, състезаващи се за правото да стане първият кораб, който НАСА ще използва най-рано през 2028 г., за да приземи хора на Луната и да ги върне безопасно у дома. Това постижение е реализирано за последен път през 1972 г. в края на епохата „Аполо“.
Въпреки че „Старшип“ изпълни редица ключови цели при последното си изпитателно изстрелване от Тексас вчера, мисията беше съкратена с няколко часа след неизправност в неговата задвижваща система.
След като „Старшип“ се отдели от голямата ракета ускорител, един от трите му основни двигателя „Раптор“ (Raptor) неочаквано спря. Въпреки това диспечерите на полета успяха да изведат кораба в орбита, където той за първи път в историята си пусна в космоса търговски сателити.
Установяването на причината за неизправността в двигателя остава от ключово значение за финансовите резултати на „Спейс Екс“. Залозите обаче са много по-високи за НАСА. Причината е, че бъдещият лунен кораб „Старшип“ ще използва абсолютно същите двигатели, за да превозва астронавтите до Луната и да ги връща обратно.
„Колко сериозно ще се отрази този гаф с двигателя върху графика на „Старшип“, зависи от едно нещо: дали става дума за случайна повреда на една-единствена част, или за по-сериозен дефект в дизайна, който ще наложи ремонт на всички кораби", обясни Дийн Слейдън, аерокосмически инженер в компанията „Акю Компонентс“ (Accu Components).
По-голямо забавяне би нанесло по-сериозен удар не само върху търговските амбиции на „Спейс Екс“ за бързо разширяване на нейната огромна сателитна мрежа „Старлинк“ (Starlink), но и върху ключовата ѝ роля в лунната програма „Артемис“ (Artemis) на НАСА.
„Истинският натиск идва от Луната. НАСА спешно се нуждае от „Старшип“ за мисията „Артемис 3“, обяснява Слейдън. Това е изпитателен полет в околоземна орбита, планиран най-рано за следващото лято. Той ще послужи като генерална репетиция преди същинското първо кацане на хора на Луната.
Това не е първият проблем със задвижващата система - двигателите „Раптор“ (Raptor) са в основата на няколко предишни неуспеха на „Старшип“. При 12-тия изпитателен полет през май например един от тях въобще не успя да се запали. Тези задвижвани с метан двигатели са сред най-сложните и скъпи компоненти на цялата ракета.
По време на някои от предишните полети „Спейс Екс“ отмени плановете си за тестово запалване на двигателите „Раптор" в открития космос. Всички двигатели обаче заработиха успешно по време на извеждането на апарата в траектория при 13-тия полет на „Старшип“ през юли.
Компанията „Спейс Екс“, основана от Илон Мъск, се конкурира директно с „Блу Ориджин“ (Blue Origin) на Джеф Безос. Двата ракетни гиганта се борят да поставят началото на нова ера в изследването на Луната като част от програмата „Артемис“ на НАСА.
Въпреки че първоначално „Спейс Екс“ имаше сключен договор за предоставянето на първия пилотиран лунен модул за „Артемис“, ръководителят на американската космическа агенция Джаред Айзъкман каза през април, че НАСА ще избере този модул, който първи е готов за полет. НАСА видя в тази допълнителна конкуренция здравословен стимул за прогреса на фона на натрупващите се забавяния в програмата за изпитателни полети на „Старшип“.
Официалната цел на НАСА е завръщането на астронавти на лунната повърхност до 2028 г. – времева рамка, която масово се определя като прекалено амбициозна, за да изпревари Китай, който планира пилотирано кацане на Луната до 2030 г.
„Спейс Екс“ разработва лунна система за приземяване на хора (Human Landing System) на базата на своя кораб „Старшип“ - мощен апарат от неръждаема стомана, който е далеч по-голям от всеки друг лунен модул, конструиран досега. От своя страна „Блу ориджин“ изгражда собствен лунен модул „Блу муун“ (Blue Moon), залагайки на по-традиционна инженерна философия.
Айзъкман обяви публично стратегията за конкурентните модули броени дни след приключването на мисията „Артемис 2“ на НАСА, която изпрати астронавти в орбита около Луната и ги върна обратно. Това беше първото пилотирано изстрелване на ракетата „Спейс лънч систем" (Space Launch System) на НАСА, конструирана от „Боинг“ (Boeing) и „Нортроп Гръман“ (Northrop Grumman), и на капсулата „Орион“ (Orion), дело на „Локхийд Мартин“ (Lockheed Martin).