Познанието за литературата в някаква степен е познание за себе си, каза проф. Стилиян Стоянов в Благоевград

Познанието за литературата в някаква степен е познание за себе си, каза проф. Стилиян Стоянов в Националния пресклуб на БТА в Благоевград при представяне на новия брой на списание ЛИК, чиято тема е „Литература и памет“.
Професор Стоянов е дългогодишен преподавател по „Теория на литературата“ във Филологическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“. В професионалния си път е преподавал и в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“, и в Мелитополския държавен педагогически университет, където е работил с представители на българската диаспора. Научните му интереси в последните години са насочени към това как битува литературата, как написаното въздейства.
За да разберем каквото и да е, трябва да сме в състояние да го поставим в някакъв контекст, каза проф. Стоянов. Той поясни, че този контекст може да бъде елементарен, базиран на жизнения опит, но може да бъде и по-задълбочен и в този смисъл познанието за литературата всъщност е познание за себе си. Литературата отразява процеси, които са извън нея, в този смисъл историческият поглед към нея, това как се създава едно произведение, защо се е създало по този начин, помага при възприемането ѝ и това не е чисто филологически процес, каза още проф. Стилиян Стоянов. „Четенето върви на много пластове, може да останеш на най-горния пласт и да спреш там, но може и да отидеш по-дълбоко и това е интересното - колкото по-дълбоко вървиш, започваш да имаш повече самочувствие за себе си, което също е важно при четенето“, отбеляза той.
По отношение на периодите в литературата професорът посочи, че интересните ѝ периоди са свързани с времена на преломи в обществото. „Хубавата литература, разтърсващата литературата, става тогава, когато в обществото има резки промени. В този смисъл запомнящите се периоди от българската литература са свързани с това, което се случва по време на Възраждането, на войната и след войната“, каза още проф. Стоянов. Вълна на интересна литература има и след Първата световна война, която ни дава „Хоро“ на Антон Страшимиров, „Септември“ на Гео Милев, поезията на Атанас Далчев, посочи професорът. През 50-те години на миналия век излизат двата големи романа – „Тютюн“ на Димитър Димов и „Железният светилник“ на Димитър Талев, който проф. Стоянов определи като „белег на едни преломни и нелеки години“.
Историята на литературата пази памет, а ние така или иначе се стремим към паметта, защото тя дава някаква устойчивост, научава те за отминали време и всъщност научаваш нещо за себе си, посочи той.
Интересни явления и стойностни произведения в българската литература има и в днешно време, като още проф. Стоянов. По думите му, четенето не е екзотично занимание, а всъщност хората четат и търсят хубавата литература.