Праисторическите големи ленивци са имали важна роля в тропическите гори, показва ново проучване

Праисторическите големи ленивци вероятно са били много повече от бавни тревопасни животни и са играли ключова роля в тропическите гори от епохата на ледниковия период, показват данни от проучване, публикувано в списание Biology Letters и цитирано от "Шпигел",
Изследователите Адитя Куре и Лариса Де Сантис са анализирали микроскопични следи от износване върху фосилизирани зъби на два изчезнали вида ленивци. Учените смятат, че са открили доказателства, че животните са имали важна роля за разпръскването на семена и грижата за природата – подобно на съвременните тапири, които са считани за „градинарите“ на тропическите гори. Докато ленивците днес живеят изключително по дърветата и се хранят с листа, техните изчезнали роднини са се движили по земята и са заемали различни екологични ниши. 
Смята се, че праисторическите ленивци са обитавали от Южна Америка до Централна и Северна Америка преди около три милиона години. По едно и също време е имало както сравнително малки ленивци като представителите на вида Neocnus, които са тежали от три до четири килограма и са били адаптирани към сухите гори и планинските райони на Карибите, така и големи екземпляри - Megalonyx е бил около 1000 килограма, обитавал райони до Канада на север. 
Тъй като всички съвременни ленивци независимо са се приспособили към начин на живот по дърветата, Куре и Де Сантис се заели да проверят колко различни са били функциите на техните предци и влиянието им върху екосистемата. Отговорът открили в зъбни фосили, намерени в района на Ла Бреа, Калифорния.
Куре и Де Сантис направили отпечатъци от зъбите, създали прозрачни копия и ги изследвали с 3D микроскоп. Използвайки компютърни програми, екипът установил нааличието на малки драскотини и вдлъбнатини, което дало възможност да се определи с какво някога са се хранили животните, отбелязва "Шпигел".
Оказва се, че големият ленивец не е бил типично тревопасно, а вероятно е консумирал и доста твърди храни като корени, грудки или гъби. Със силните си предни крака и големи нокти,  той е можел да копае земята и да търси скрита храна. Така тези животни са разравяли почвата и са разпространявали гъби, семена и други организми на големи разстояния.
Според заключенията на учените праисторическият ленивец е водил съвсем различен живот: бил е капризен и се е хранил предимно с пустинни растения като юка, агаве или борове. По този начин е оформял растителността и е спомагал за формирането на храстовидните пейзажи в зоната на местообитание.
„Когато мислим за съвременните ленивци, си представяме летаргични, кротки животни. И макар да е трудно да си представим, че техните предци са били сред най-големите и разнообразни бозайници, живели някога в Западното полукълбо, много доказателства показват, че това се е отразило в диетата и поведението им“, казва Куре в разпространено прессъобщение. 
Учените са на мнение, че изчезването на големите ленивци е повлияло на околната среда, тъй като са били животински вид, допринасящ значително за здравето и разнообразието на тропическите гори.
Данните от проучването показват, че загубата на едри тревопасни животни може да дестабилизира цели местообитания. Много от днешните видове като слонове, бизони и тапири са застрашени от свиващите се местообитания и бракониерството. Съдбата на големите ленивци трябва да послужи като напомняне за важността от защитата на останалите представители на едрите тревопасни животни, преди те също да изчезнат, предупреждават Куре и Де Сантис, цитирани от "Шпигел".