"Прашните дяволи" на Марс разкриват бурни условия на повърхността на планетата

Две десетилетия наблюдения от два орбитални космически апарата са позволили на учените да проследят така наречените "прашни дяволи", които редовно се завихрят по повърхността на Марс, предаде Ройтерс.
Наблюденията предоставят по-задълбочено разбиране за климата и времето на Червената планета, включително скорости на вятъра, по-високи от известните досега.
Авторите на изследването са използвали данни от космическите апарати "Марс експрес" и Trace Gas Orbiter (TGO) от мисията "ЕкзоМарс" на Европейската космическа агенция (ЕКА). Благодарение на тях учените са каталогизирали 1039 от тези явления, засичайки скорости на вятъра до около 158 километра в час във вихрите, които издигат прах в марсианската атмосфера.
"Ключовите изводи са, че ветровете на Марс могат да бъдат по-бързи по повърхността, отколкото се смяташе досега, както и че те са по-разпространени, отколкото се предполагаше", казва планетарният учен Валентин Бикел от Университета на Берн и водещ автор на изследването, публикувано в сп. Science Advances.
Изследователите са установили, че праховите вихри се образуват по-често в равнинните региони на север, но се срещат и в неравния терен на южните планински райони. 
Най-големият наблюдаван "прашен дявол" е бил с ширина около 580 метра, макар че средната ширина е била около 82 метра. Средната скорост на вятъра е била около 64 километра в час. Изследователите обаче отбелязват, че използваният от тях метод вероятно не е засякъл много по-бавни вихри.
Бикел обяснява, че изследването е измерило най-бързите ветрове на повърхността, регистрирани на Марс. Макар че тези скорости създават впечатление, че ветровете са силни, това всъщност не е така, тъй като марсианската  атмосфера е много по-рядка в сравнение със земната.
"Ветровете на Марс едва ли се усещат", казва ученият. 
"Прашните дяволи" се образуват, когато по-топлият въздух близо до повърхността започне да се издига и се завихри от хоризонтални ветрове, като в крайна сметка вдига прах от повърхността, преди да се разсее след няколко минути.
Те са наблюдавани най-често през марсианското лято в късните сутрешни часове до ранния следобед, когато условията са особено благоприятни. Подобни вихри се срещат и на Земята в сухи и прашни места като пустините в американските щати Аризона и Невада, но са много по-редки, защото нашата планета е много по-влажна от Марс.
Учените знаят от десетилетия за съществуването на "прашни дяволи" на Червената планета. Новото изследване обаче предлага най най-систематичното им изучаване досега.
Направените в хода му открития могат да допринесат за по-точни модели на времето, климата и атмосферните условия на Марс.
Учените допълват, че чрез изучаването на тези вихри могат да разберат по-добре процесите, които протичат на марсианската повърхност.
Изследването може да помогне и при планирането на бъдещи мисии за изучаване на повърхността на Марс.
"Нашите данни могат да бъдат използвани за по-добро разбиране на атмосферната динамика за определяне на конкретни места за кацане още преди спускането и дори преди изстрелването на космическия апарат", казва Бикел.
Резултатите могат да послужат и за прогнозиране дали марсоходите и спускаемите апарати ще се възползват от благоприятни ветрове, които отнасят праха, натрупан върху захранващите ги слънчеви панели, допълва изследователят.