По този начин ще се създаде възможност многобройните православни християни от страната и чужбина да използват пълноценно един от най-благолепните манастири в България, отбелязват от Министерския съвет.
Кремиковският манастир е разположен в южните склонове на Стара планина, в един живописен кът на около два километра от квартала. Църква тук е имало още в периода на Втората българска държава, когато София е била важен духовен и културен център. Този манастир вероятно е един от многото, построени от цар Иван Александър. През 1453 г. султан Мехмед Втори издал ферман, с който разрешил възобновяването на все още непревърнатите в джамии християнски храмове. През 1493 г. местният феодал Радивой след смъртта на децата си Теодор и Драгана възобновил разрушената при идването на турците църква и богато я изографисал с благословията на Софийския митрополит Калевит. Ктиторският портрет е запазен и до днес, на северната стена на притвора, се казва в информация, публикувана в сайта на Софийската митрополия.
В нея се отбелязва, че иконостасът е с дърворезба, изработена от Петър и Филип Филипови, а иконописта е дело на майстори зографи от Дебърската и от Самоковската школа. Забележителен е стенописът „Св. Георги на трон“, който е единствен по рода си. Според специалисти, църквата „Св. Георги“ е сред уникалните средновековни духовни паметници на културата на православния свят. Предадени за съхранение и поклонение са мощите на св. Георги Софийски Нови, изгорен през 1515 г. за Христовата вяра, намерени от един овчар и пазени от него 30 години.
В манастира има и втора, нова, по-голяма църква - „Покров Богородичен“, строена по времето на архимандрит Василий, починал през 1908 г. Църквата е изградена от майстор Илия Говедаров, тя е с дължина 25 метра и с ширина 15 метра. Осветена е през 1908 г. от Софийския митрополит Партений.